club50plus.bg

По план България е нетен бенефициент, но нищо чудно да остане донор на по-богатите от нея страни

За бюджетния период 2007-2013 г. Европейският съюз ще върне обратно на страните членки под формата на структурни европейски фондове най-малко 308 милиарда евро „в подкрепа на регионални програми за растеж и за стимулиране разкриването на нови работни места".

82% от тези фондове са предназначени за страните с най-изостанали региони, като целта е „конвергенция". 16% отиват в полза на „иновациите, трайния растеж, подобряване на достъпа до квалификационни програми ".
Тук всъщност става дума за целта „регионална конкурентоспособност и заетост". И, накрая, 2% са предназначени за сътрудничеството между страните в рамките на т.нар. "европейско териториално сътрудничество".

Кой обаче конкретно получава парите? Коя страна получава най-много на глава от населението. Кои страни са нетни платци и кои бенефициенти.

Не е изненадващо, че последните влезли в Европейския съюз страни са тези, които получават най-много пари на глава от населението. От 9-те страни, които получават по над 2000 евро на глава от населението, единствено Португалия е от по-старите членки. От друга страна, най-старите 13 държави членки са нетни донори на средства в касите на ЕС.

Що се отнася до класирането на страните, получаващи най-много средства за целия период 2007-2013 г., хронологията на членството вече не играе роля. На първото място е Полша, която е в ЕС от 2004г., но след нея се нареждат Испания и Италия, които са в съюза съответно от 1986 г. и от 1957 г.

Интересно е да се погледне колко на глава от населението получават т.нар. новоприети страни в съюза, т.е. тези, влезли в него от 2004г. насам, повечето от които са бивши европейски соцстрани. България, уви е на последното място с 906 евро на човек, докато на всеки естонец се падат по 2579 евро.

А даже и ветеранът в ЕС Гърция е успял да договори за своите граждани почти двойно по-голяма европейска субсидия. Защо ли едни могат да договарят по-добри условия, а други са вечно на опашката? Едва ли отговорът е в това, че естонците или гърците повече се нуждаят от европейските пари, отколкото българските „европейци"...

Важно е също така в този ход на мисли да се напомни, че сумите в горната таблица са пари на хартия, планирани средства, които обаче се отпускат реално само при спазването на определени доста тежки условия.

Както вече писахме в Клуб 50+, засега, след като са изтекли 2/3 от бюджетния период на съюза, от предназначените ѝ 6,9 млрд. евро България реално е получила  малко повече от 1,5 млрд. и е платила на ЕС като членска вноска сума, двойно надхвърляща субсидиите. С други думи, засега нашата страна, най-бедната в съюза, е нетен донор, въпреки че на хартия се води нетен бенефициент.

Много може да се спори дали за оставащите две години да края на бюджетния период ще успеем да сътворим чудеса и да усвоим всичко, което е записано на хартия в полза на България. Но е съвсем сигурно, че ще си плащаме годишните вноски.

И нищо чудно през 2013 г. да се наредим гордо сред развитите държави като Германия и Франция, които могат да се позволят да дават своя принос за развитието на по-бедните региони.

Което, меко казано, би било смешно, абсурдно и жалко.