club50plus.bg

23 април - Световен ден на книгата

Днес се навършват 18 години, откакто тази дата е определена за важен световен празник. Отбелязваме я като Международен ден на книгата и авторското право. 23 април с право носи тази чест, тъй като на този ден е роден и починал Уилям Шекспир. На тази дата се ражда и Владимир Набоков, както и си отива от този свят Мигел де Сервантес. Седем дни преди края на месеца, всяка година от ЮНЕСКО се стремят да насърчат колкото се може повече млади хора да открият удоволствието от четенето и едновременно с това да покажат уважението си към авторите на всяка книга. Всички знаем, че именно

от книгите започва дългият път на знанието и културата

...път, от който напоследък все повече кривваме встрани, без да си даваме сметка, че това е най-грешната посока. Защото "тръгнали" по хартиените страници, ние рано или късно, винаги ще стигнем до светлината на собствената си същност. Защото няма как да не сте чували думите "Който знае книга, той има четири очи". Ще продължа със следното: Честит празник на всички онези, които:
o Са прочели задължителните поне петдесет световноизвестни класически романа.
• Все още си купуват книги или поне избират електронните им формати, за да общуват с тях.
• "Изразходват" по-голяма част от свободното си време в четене на литературни произведения, а не на клюкарски и готварски вестници, сайтове и списания или пък в гледане на безсмислени телевизионни предавания.
o Са прочели последната си книга преди около шест месеца, а не преди шест години.
• В момента четат книга и могат да изброят поне пет книги, които са изчели през последните хайде да кажем пет години, макар и цифрата да не е особено "удовлетворяваща".
• Знаят, че не съществуват думи като креМвирш или беМка и не пишат Усъмвам или незнам...т.е. на онези, които знаят как да пишат правилно. Защото, ако четеш достатъчно, няма как да пишеш с правописни грешки.
• Все още посещават, ако не библиотеки, то поне книжарници и не влизат там по задължение или за престиж. Ако сте се почувствали поздравени, припомнете си отново как книгата се грижи за нас или казано по друг начин какво ни дава четенето?
• Грижи се по перфектния начин за ума ни, стимулирайки мозъчната дейност.
• Художествената литература подобрява интелекта ни, увеличава речниковия ни запас.
• Дава ни нови идеи, прави ни по-изобретателни.
• Премахва стреса, пренасяйки ни в друг свят.
• Добро приспивателно е, отпуска както мозъка, така и цялото тяло.

И все пак, напоследък явно все по-често стигаме до извода, че четенето не ни носи чак толкова плюсове и не е особено важно за нас. Нека на първо време ви спомена една доста интересна подробност от нашенския "манталитет", преди да ви представя и някои не до там приятни факти. Направило ли ви е впечатление, че българинът все по-често мисли за прехраната си в буквалния смисъл на тази дума, без да се сеща за духовната си храна? Или ще ми отговорите, че нямате пари за качествена храна, камо ли за книги?
Е, ако все пак ми отвърнете по този начин, ще си позволя да ви "опонирам" с няколко предложения:
- Евтини книги втора ръка, затрупали не малка част от уличните сергии. Повярвайте, сред тях има доста добри попадения.
- В рамките на Международния ден на книгата, напоследък все по-често се засяга темата за електронните книги и дали трябва да им позволяваме да изместят истинските такива. Вярно е, че четенето там е по-изморително и някак натоварващо, а и усещането за хартиени листи още миришещи на мастило, понякога наистина е незаменимо и все пак...опитайте, не боли.
- Защо пък да не вземете четиво от приятел или библиотека?
- Чували ли сте за буккросинг? И това е вариант, но за него ще ви разкажа малко по-надолу.

А сега, дойде време да видим

три твърде обезпокояващи факта, с които никоя нация не би се гордяла.

• Данни от 2011 година сочат, че българите четат по 0,56 книги годишно. При останалите европейци числото е 11.
• Данни от 2013-та пък "казват", че около 50% от учениците ни са функционално неграмотни.
• Европейските библиотеки се посещават от повече от 65 % от населението, българските- от няма и 10%. Последните 20 години бележат "съкращаване" на училищните библиотеки наполовина, а в останалите почти не влизат нови издания.

На вниманието на онези, които си остават поклонници на книгите:

И накрая, няма как да не ви споделя петнадесет световноизвестни произведения, които, ако още не сте прочели, трябва задължително да разлистите.

"Пипи дългото чорапче" – Астрид Линдгрен      
"Мечо Пух" – Алън Милн
"Малкият Принц" – Антоан Дьо Сент-Екзюпери
"Илиада"- Омир
"Сто години самота" – Габриел Гарсия Маркес
"Любов по време на холера" – Габриел Г. Маркес
"Майсторът и Маргарита" – Михаил Булгаков
"Граф Монте Кристо" – Александър Дюма
"Полет над кукувиче гнездо" – Кен Киси
"И изгрява слънце" - Ърнест Хемингуей
"Лолита" - Владимир Набоков
"1984" - Джордж Оруел
"Великият Гетсби" - Франсис Скот Фицджералд
"На изток от Рая" – Джон Стайнбек
"Портретът на Дориан Грей" – Оскар Уайлд

Не оставяйте на втори план и българската литература, защото определено има с какво да се гордеем. Ако не сте съгласни с мен и моите литературни "съвети", четете онова, което искате и ви харесва, но го правете. Не пренебрегвайте книгите, защото те безспорно са най-големите съкровища.
И не забравяйте, че колкото повече време заделяте за четене, толкова повече ще ви харесва! Заслужава си да се пристрастиш!

Честит празник и приятно четене на поредната нова или на някоя любима стара книга отначало!