club50plus.bg

Цяло лято възрастните хора се подреждаха в кварталната ни градинка, идваха  и сядаха там  баби и дядовци от близките блоков. В тихите, огрени от силното слънце на лятото следобеди, те се събираха на дълга редичка, увлечени в сладки приказки и раздумки. Пъстрееха редицата им от възрастни жени и няколко мъже сред тях. Всеки си споделяше какво е правил през деня, кога и за какво са се обаждали децата им по телефона, за какво са разговаряли, какви са новините за внуците, някои имаха и правнуци. Обменяха си семейни новини, а също споделяха кой с кого се е скарал, с кой съсед са се сдърпали. После минаваха  на размяна на идеи за манджи, обясняваха си рецепти за вкусни гозби, кой какво е консервирал за зимнина или измайсторил. Някои от тях наглеждаха внуците, оставени им за през през деня, а когато те се уморяваха от игри със зачервени бузки и щръкнали коси, се спираха до полите на бабите си, вече нетърпеливи и огладнели. Спирах понякога при тях да разменим по няколко приказки, а те ме черпеха с ябълка, сливи или ментов бонбон и непременно с усмивка и топлота в гласа им. По празниците им познавах, че са се подготвили да раздадат щедро на всички от кутия с вафли или от пликче увити в книжка лукчета. Така беше през цялото лято.

Тези дни прекосявах кварталната градинка с дългите отрупани с опадали есенни листа пейки, те предизвикаха у мен тъга, защото обичайната редица от баби и дядовци вече я нямаше. Минавах бързо през градинката, натоварена с пликове от пазара и с грижи на плещите си и оставях при тях времето на най-близките спомени от току-що изнизалото се лято. Когато времето застудя и кварталната градинка опустя. Случайните минувачи не й обръщаха никакво внимание, отминаваха я без да я забележат. Само понякога един попрегърбен старец дърпаше след себе си количка, събрал малкото си лични вещи, които  му бяха винаги в повече, отколкото наистина му трябваха идваше тук и присядаше навел замислено побелялата си глава. Така оставаше няколко минути почти неподвижен и със застинал далечен поглед назад в миналото или в настоящето, никой не знаеше. Нямаше ги неговите познати и приятели, следобедните им срещи бяха свършили. Прегърбеният старец ставаше, придърпваше количката зад себе си и се отдалечаваше. Кой къде отиде се питах и аз след него...