club50plus.bg

Легендите за украсената коледна елха, такава каквато я познаваме ние, датират от последните векове, но в магическата сила на вечно зелените дървета са вярвали още в древността. Първобитните хора прибирали в колибите си вечнозелени растения и цветя, виждайки в тях магическо или религиозно значение. Гърците и римляните декорирали жилищата си с бръшлян. Келтите и скандинавци предпочитали имел, но за още много други вечнозелени растения като чемшира и клоновете на бора или елата, се вярвали че притежават магически и медицински сили, които предпазват от болести. Това вярване най-вече битувало сред жителите на северните райони със студен климат и дълги, тъмни зими. Тези растения напомняли за настъпващата пролет, докато всичко около тях било заспало своя зимен сън.

Една от легендите твърди, че първото коледно дърво се появява VIII век в Германия. Историята разказва за Св. Бонифаций, английски епископ, който е изпратен в Германия за да проповядва християнската вяра като мисионер от Римската църква. След период на очевидно успешно проповядване на благовестието, Бонифаций отива в Рим, за да се срещне с папа Григорий II (715 г. - 731 г.). След дълго отсъствие, епископът се завръща в Германия за Коледа, 723 година, и се почувства лично обиден като открива, че германците са върнали в предишното си идолопоклонството към езическите божества и се готвят да отпразнуват зимното слънцестоене, като жертват един млад мъж под свещения дъб Один. Епископ Бонифаций в своя гняв взел брадва и се осмелил да отсече дъба. Този смел акт  бележи триумфа на християнството в Германия над езическите божества.

Всичко това е исторически документирано. Останалото принадлежи на легендата, която разказва как при първия удар на брадвата силен порив на вятъра незабавно съборил дърво. Изумени, германците признали присъствието на Божията ръка в това събитие и смирено попита Бонифаций как трябва да празнуват Коледа от онзи момент нататък. Епископът посочил една малка ела, която по чудо останала изправена и непокътната под отломките и счупените клони на падналия дъб. Бонифаций помолил всеки да се вземе вкъщи със себе си една ела. Това дърво означавало мир, а това че е вечнозелено символизирало безсмъртието. Върхът на дървото сочел нагоре, показвал небето, където се намира Бог.

За неговото утвърждаване като част от коледната обстановка важна роля изиграват коледните пиеси. В късното средновековие по-голяма част от хората били неграмотни. Те не можели сами да се запознаят с Библията и Светите писания, затова чрез пиеси им били разказвани части от тях. На Коледа се разигравала пиесата за Адам и Ева в Райската градина и ябълковото дърво. През зимата обаче, ябълковите дървета са оголени, затова те ползвали елхи като по клоните нареждали ябълки, събрани през лятото. Дори след като пиесите вече не се играели в съзнанието на много хора елхата се свързвала с Коледния празник.

Най-широко разпространеното мнение сред учените е, че коледната елха , каквато я познаваме днес, декорирана и със светещи лампички, произлиза от дървото в земен рай. Като негово родно място се посочва левия бряг на река Рейн и особено Елзас. Едно от най-ранните свидетелства за това е регистрирано на гр. Селеста (1521 г.), където е предписана специална защита на горите в дните преди Коледа. Горски рейнджъри са наказвали всеки, който отсече едно дърво за украса на дома си .

Друг документ ни информира че в Страсбург, столицата на Елзас, елхите са били продавани на пазара, трябвало е да се вземат в къщи да бъдат украсени.

От Елзас традицията на коледната елха се разпространява в Германия, а по-късно и в цяла Европа. Не трябвало много време тенденцията да достигне и до Северна Америка.

Италия е една от последните страни, които приемат на коледната елха, отчасти заради разпространения слух, че украсяването на коледни елхи е протестантска.