club50plus.bg

Да, елате след... половин век

Новините за дългогодишните соц. спестители от негативни с трагична перспектива се превърнаха в трагични със самоубийствена перспектива. „Баламите", които са спестявали при социализма, вместо да търсят пътя към Кореком, сега са подложени на подигравка от собствената си държава.

Помните ли, че при соца нямахме право да си купуваме жилища, а само да спестяваме за нов дом? Жилищноспестовни влогове, които трупат години наред "право" за покупка на панелка. Е, за тези влогове става дума. Двадесет години по-късно, през които няма кой да каже колко нови Българии се построиха (в жилища и хотели), сагата е на път да приключи. Без жилища и всъщност без спестявания за спестителите.

„Има депозирани искания за осребряване на лихвоточки за над 55 млн. лв. Те са на хора, който са минали през мъчителния лабиринт от изисквания и са одобрени от Националния компенсационен жилищен фонд (НКЖФ)" – това казва Гаврил Митов, председател на фонда.

последният влак за 315 хил. дългогодишни спестители тръгва на 30 ноември

С парите, които отпуска годишно хазната – около 10 млн. лв., последните чакащи ще получат левовете си след 2015 г., обясни той.
"След края на ноември, когато изтича срокът за актуализация на списъците, предполагам, че правоимащите ще надхвърлят 165 хил. души. От тях 91 хил. са компенсирани, така че остават едни 76 хил. души. При сегашните темпове на финансиране от хазната и при средно 1500 възмездени „щастливци" годишно, последните чакащи, ако доживеят, ще получат жалкото покритие на соц. влоговете си след повече от половин век." – каза още Митов.

А законът, незнайно защо, е заковал срок за „разчистване на сметките" на... 31 декември 2019 г.
Така че просто няма да доживеят.

"За 2009 г. са обезщетени 1700 души, за тази „планът" е 1500, но за 9-месечието са платени левове на 1150 притежатели на лихвоточки. При отпуснат лимит 12,9 млн. лв. за годината, след актуализацията – 10,3 млн. лв., до момента са усвоени 9,5 млн. лв." – изреди Митов сухите данни на статистиката, зад които стоят човешки съдби.

През миналата година средната сума на осребряването е била 6600 лв.

Лихвонули

Ако имате претенции за притежаване на лихвоточки и права за тяхното „осребряване", но не сте попаднали в списъците до края на този месец, кажете сбогом и на последните си надежди за справедливост. Не че тези, които са редовни документално, получават нещо – забавянето на изплащанията е над година и половина. И че със спестяванията си, достатъчни преди 20 г. за двустаен, сега няма да бъдат възмездени и с... тоалетна.

Но все пак е редно лихвоточките, притежателите на които отдавна им викат „лихвонули", да се превърнат безпрепяствено в пачки левове, па макар и оглозгани до неузнаваемост от инфлацията.
„За тази година имаме около 10 млн. лв., отпуснати от държавата, а към момента чакат хора с придобито право на обезщетение за около 50 млн. лв." – казва Гаврил Митов.

Той повтори и стресиращите срокове, в които със сегашните темпове на осребряване има риск преобладаващата част от ексспестителите да останат на сухо.
„До края на ноември тази година ще се приемат актуализации на списъците с правоимащите, до 21 ноември 2013 г. ще се правят сделки – строеж и купуване на жилища с право на частично възмездяване, а в края на 2019 г. спират изплащанията на лихвоточки" – обясни още той.

Месечно в НКЖФ влизат под 1 млн. лв., които се разпределят между общините в зависимост от поредността на постъпилите заявления за плащания. Митов не можа да отговори на въпроса кога ще бъдат изплатени забавените плащания, защото всичко зависи от отпусканите от държавата средства.

За периода 2005–2008 г. бюджетът на фонда е неизменно около 16 млн. лв. Поради ситната цедка, през която трябва да се мине, никога компенсациите не са се усвоявали изцяло – през годините обратно в държавния бюджет са връщани между 2 и 5 млн. лв. годишно.

Наблюдава се и трайна тенденция да намалява броят на компенсираните спестители, за сметка на увеличаване на изплащаната сума. През 2006 г. например са обезщетени 4420 правоимащи, които са получили средно 3581 лв. Две години по-късно са обезщетени 2168 души, като всеки един от тях е получил средно по 6320 лв. За седемте месеца на 2009 г. са обезщетени 1260 души с по средно 6500 лв.
Причина за нарастване на обезщетението е и двойното поскъпване на лихвоточката – от 4 на 8 стотинки. Това показват отчетите на фонда за периода 2005–2008 г., публикувани в Държавен вестник.

За 2009 г. фондът е получил 16 млн. лв., но от тях 10% са били заделени като буфер. Отделно с постановление на Министерския съвет е било наредено още 1 млн. лв. да се „пазят". Така на практика за компенсации на хората са раздадени едва 13,5 млн. лв., обясни Митов.

Въпреки, че се вижда края на 2010 г., изплатените суми за тази година са равни на нула, каза още Митов.

Малко от последната хронология

През лятото на м.г. главният прокурор Борис Велчев внесе искане за радикална промяна на цялостната система за изплащане на лихвоточките. Той поиска редица разпоредби от съществуващия закон да бъдат обявени за противоконституционни. Това означава да се премахнат всички дискриминационни изисквания и на практика всеки, който през социализма е имал жилищен влог, днес да получи компенсация.

законът за „лихвонулите" се оказа... незаконен

През декември 2009 г. излезе решение 10 на Конституционния съд, което окачестви като противоконституционен „имотния ценз" от 60 хил. лв. над който нямаш право на претенции към плащане на лихвоточки.

Последва проектозакон, изготвен от ПП „Ред, законност и справедливост".
Проектът беше внесен в парламента и отлежава там досега с мотива "няма пари".
"Първо, законът не третира равноправно всички вложители, второ, сериозно се отклонява от принципите на пазарната икономика, и трето, е тежко бюрократичен като процедура" – коментира Дарин Матов, депутат на РЗС, член на Комисията по бюджет и финанси в НС, и вносител на законопроекта.

Смятаме, че трябва да се направи нов списък от Банка ДСК, в който да бъде уточнено кои са правоимащите лица и какво обезщетение трябва да получат, добави Матов.

Лишени от право на компенсации за влоговете си са фактически две трети от вложителите – около 120 хил. титуляри.
„Бюрократичните хартийки – лихвоточките, трябва да се превърнат в ценни книжа – финансови инструменти, с които да се търгува на борсата и да може да се участва в приватизацията", смята Матов. И се закани да преработят проектозакона и да го внесат отново.