club50plus.bg

С добро око ли се гледа на тях или те се превръщат в убийци на кариерата?

Двойка в офиса? О, това е вълнуващо и... интересно. Най-малкото има какво да се одумва в пуш-паузите или да се шушука в коридора.

Спомням си колко стреснати бяхме всички в една от многото редакции, през които съм минала, когато новината стигна и до най-ненаблюдателните: Ц. се е загаджил с новата стажантка и май ще се развежда!

Стреснати, защото всички познавахме жена му, както и 5-годишната му умница, която често ни гостуваше след детската градина. Разделихме се на осъждащи и защитаващи правото на любовта да съществува, та макар и извънбрачна. Спорехме разпалено, когато двойката не бе наоколо. Сякаш нещо зависеше от нас! Но истината е, че драмата в офиса бе налице, макар тя едва ли е била съизмерима с драмата вкъщи.

Е, Ц. се разведе, а връзката му с тогавашната млада стажантка продължава вече повече от 10 години. А нали казват, че прехвърлянето на едно десетилетие е доказателство за трайност на отношенията.

Споменавам тази история, защото тя наистина

промени психоклимата

в редакцията – и не смятам, че промяната бе отрицателна. Включително и защото се опознахме един друг много по-пълно – вече знаехме кой на какво е способен като журналист, но научихме повече за житейската философия на колегите си, за отношението на всеки към чуждия избор, за уважението и търпимостта, за приемането на другостта.

От своя страна нито един от шефовете не се намеси – поне доколкото ми е известно. Двамата влюбени обиколиха няколко редакции – къде заедно, къде поотделно. Все си мисля, че не свързаността им в двойка е водила до различни местоработи, а просто вакантните места.

Възможно е времето да е било такова – преди петнайсетина години „вносните" правила за управление на персонала още не се котираха. Възможно е (много ми се ще това да е истината) отношението на гилдията към света да е по-широко скроено, което включва и надрастване на чисто патриархалния модел на личните отношения.

Да си мисля, че медийните шефове нямат нищо против двойките в офиса (независимо дали те са брачни или извънбрачни), ми дава повод друга история. Семейство Б. обиколиха доста, и то големи вестници, не само винаги заедно, но и работейки едва ли не в тандем – тоест в един и същи отдел, с един и същи „ресор", а много често и по една и съща тема като съавтори. Това, че двамата винаги „се водят за ръчичка", че непрекъснато обсъждат нещо, че влизат, излизат или пият кафе винаги заедно, дори че в голяма степен са си „самодостатъчни", не дразнеше никого. Нито пречеше на работата – тяхната и нашата.

Знам, и аз съм чувала, че в някои големи компании

любовните или семейните връзки между служителите са табу

Да, чувала съм и че в една от телевизиите те са дори строго забранени и водят до уволнение поне на единия от двойката. И недоумявам защо.
Сигурно има много аргументи ЗА в теорията за управление на човешките ресурси, и то солидни (за много от тях всички се досещаме). Но това все пак някак не се връзва с реалностите на живота.

Защото отдаденият на кариерата си професионалист „живее" в офиса и колегите му до голяма степен са и неговият социален кръг. Сходните интереси и работа, общите цели (доколкото са определени от тези на компанията), „разпускането" след работа с колеги, а и фирмените партита по-скоро предполагат, отколкото да изключват припламването на искрата между двама.

Освен това по правилата на същата тази теория на управление на човешките ресурси, експертите, които подбират подходящите за работните места хора (да, имам предвид т.нар. ейч-ари – от английското HR, понякога побългарявано на ЧР), винаги търсят и някакво сходство в характерите, неагресивни конкурентни нагласи, допълващи се различия, умения за общуване – всичко, което трябва

да води до хармонична среда за работа

Може и да е силно казано, но качествата и уменията на съвременните специалисти по човешки ресурси не се различават много от тези на... сватовниците от едно време. Както и резултатът.

Е, не е ли най-естественото нещо, особено в по-млад колектив, двойките да се роят? Да си носят един на друг сандвич или кафе, да пристигат с една кола или такси на работа, да си тръгват заедно? Да се гледат в очите по фирмените партита, да си разменят цветя и подаръци по празници, или сърчица за Св. Валентин?

---

Или трябва да се крият, да се превърнат едва ли не в заговорници, за да опазят и връзката си, и работното си място? Конспиративността им няма ли да породи повече клюки? А отлагането на сватбата им няма ли да е принос към демографската криза?

Според една американска анкета, поне половината от хората в един или друг етап на кариерата си са имали любовна връзка с колега – новоприпламнала, или събрана от обстоятелствата в една компания. Нещо повече – съвсем не са толкова малко семействата, „заченати" на работното място (пак американци твърдят, че всяка втора „офисна" двойка преминава в дългосрочна връзка или брак).

При нас такава статистика няма. Но и никой не е правил подобни изследвания. Те предполагат доста време и усилия, а и ние не сме социолози, а журналисти. Затова се задоволихме с по-повърхностния поглед – изпратихме по имейл няколко въпроса на двайсетина специалисти по ЧР на компании с различен предмет на дейност. Е, не отговориха всички, но всички отговорили настояват да не споменаваме името на фирмата им. Разбираме ги.

И се убедихме, че професионалните „сватовници" са съвсем наясно:
Истината е, че хората са много натоварени в ежедневната си работа и малко или повече контактите извън компанията са ограничени и е нормално да се появят двойки.
Но с уговорката: Това не означава, че правим нещо, за да ги насърчаваме.
Нека погледнем по отблизо отговорите им на нашите въпроси.

Как се гледа на двойките във вашата компания?

Табу ли са любовните отношения или са просто предмет на клюки? Или пък всички им се радват и ги насърчават?

Повечето отговори на хората, отговорни за управлението на човешките ресурси, са „дипломатични" от рода на:
Вкомпанията ни не се обръща специално внимание на любовните отношения между служителите, доколкото това не оказва влияние върхутяхната или на колегите им работа.

Ейч-арите обаче признават, че почвата при тях по презумпция е доста благодатна за създаване на по-постоянни или по-временни връзки.

Някои навлизат по-дълбоко в проблема:
Офисът е малък модел на света. Тук може да се случи всичко и да предизвика всяка възможна реакция. Възникват дълбоки чувства и кратки освежителни или пък наранителни флиртове. До голяма степен е възпитание (и на чувствата). А отношението на публиката също опира до възпитание, но съвсем без клюки не минава – човещина си е.

Не мога да се стърпя обаче да не цитирам дословно един от отговорите на шефа на ЧР на средно голяма финансова институция:
В компанията, в която работя вече 11 години, все още не сме чули „Менделсон, зародил се в офиса". И не защото нямаме прекрасни, умни и интелигентни, млади и вече не толкова млади хора. Просто никога не се е гледало с добро око на връзките в офиса. И за да не звуча крайно, мога да ви уверя, че опити за формиране на двойки е имало – не веднъж и два пъти. Но нещо не им се получаваше... Дали защото работното ежедневие предполага много срещи с различни и предизвикателни хора, т.е. изкушенията дебнат отвсякъде, или просто колегите завиждат и облъчват влюбените млади с клюкарски поток, но не се задържа нито една двойка.

И една уговорка, която може да се приложи и към разказания случай от моя опит:
Връзките между необвързани колеги едва ли шокират някого. Страсти у някои наблюдатели предизвикват предимно любовните отношения между обвързани хора. Реакцията е различна, по-скоро осъдителна, с оглед наранените засегнати партньори и евентуално деца.

В правилата за поведение на персонала има ли „любовна" клауза?

Направихме уговорката, че няма значение как тези правила са наречени и дали съществуват на хартия, или са просто „обичайни" правила.

Официална антилюбовна клауза няма. В нито един от отговорите не се споменава такава. Може би защото, както е аргументирано в един от имейлите, тя би била доста лесно атакуема, ако е формално разписана – това все пак си е форма на дискриминация, нали.

Или защото, както възкликва един от отговорилите специалисти:
Ако няма вътрешна самодисциплина, какви правила могат да спрат бройкаджиите. А за дълбоките чувства какви правила са валидни?

На доста места обаче съществуват ограничения за наемането на роднини и членове на семействата на вече наети служители – сигурно всеки се е сблъсквал с нещо подобно. Тоест брачните двойки нямат големи шансове да работят заедно – и то съвсем официално. В един от големите телефонни оператори това правило е ограничено само до конкретен казус: в правилника за вътрешния ред и бизнес етиката има клауза, според която служители, които са в близки роднински отношения, в това число и съпрузи, не могат да работят на пряко подчинение един на друг.

Колко двойки има сред персонала на фирмата?

Има ли такива, стигнали до фазата да чуят заедно Менделсон? Стигало ли се е до прекъсване на трудови договори заради такава причина (тя обикновено е неофициална, но всички в офиса знаят)?

Естествено, не очаквахме точна бройка на двойките – едва ли някъде се води такава статистика, все пак. Особено в големите компании няма начин да няма двойки – така и ни отговарят от фирма с над 2500 служители:
Сред тях има множество двойки, включително и съпрузи – част от тях са били такива при постъпването си на работа в компанията, други са се запознали в офиса. Доколкото ми е известно, не е имало случай, в който да се прекъсват трудови отношения въз основа на причини, породени от семейни връзки.

Виж, в по-малките колективи двойките се знаят.
Имаме 2 семейни двойки и една в проект и... май всъщност им се радваме. За щастие, просто не сме имали „сериали" досега и опитът ни с „любовта в офиса" е по-скоро положителен.

И вие ли надушвате страха от усложнения в психоклимата?

Отговорът на една от компаниите, заета с производството на разнообразни продукти за дома, е интересен с препратките си към различни въпросителни:
Официално няма двойки, било то бракувани или не. И прекъснати договори няма.
Неофициално сигурно има двойки – такива, които са на различен етап от развитието си – еднократни контакти, заради които „после не се поглеждаме в очите". Или такива, които нараняват дълбоко, заради средата, в която са се зародили.
Но има и щастливо развитие на нещата, когато хората са умни и знаят кое е важното в живота им.

Колко лични истории се крият зад тези думи, нали?

Едва ли обаче някой ще ни ги разкаже. Пък и би било проява на прекалено любопитство, ако наистина попитаме.
Още повече, че последният въпрос, който зададохме в нашата блиц анкета – да ни разкажат развитието на конкретна любовна история от офиса – категорично е останал без отговор.
И напълно ги разбирам – напоследък на журналисти не всички вярват, въпреки уговорките за конфиденциалност...

И буквално написвайки горния параграф, получих имейл, в който имаше цели три изречения по въпроса:
Да, знам такава история, продължава вече повече от 20 години. Между колеги, всеки със свое семейство, започна връзка, която устоя и до днес. Никога не е била обект на злостни клюки, като че ли някаква всеобща толерантност и деликатност съхрани добрия тон. Може би това е респект към любовта в отношенията между двама.

Едно е безспорно – мястото, където много хора прекарват заедно по 8+ часа на ден заедно, където има толкова много... е да, изкушения – умни, интелигентни или на собственото ти ниво хора от желания пол – там има и много по-ясно или по-прикрито флиртуване. А колко дълъг е пътят от флирта до двойката? И напоследък сякаш все повече хора смятат, че балансирането между служебните задължения и сърдечните вълнения не е чак толкова трудно.

Всичко, което ти трябва, е да имаш разбиращ теб и „нещата от живота" партньор, който те подкрепя и ти вярва, който уважава твоята независимост – пише една дама, срещнала „любовта на живота си" в офиса. Когато си в професионална среда, неутралното поведение към „твоя човек" е най-добрият избор (не само защото никой не е застрахован от скъсване). Когато си вкъщи или на среща, бъди себе си, покажи личността си. И се приготви за трудни, за много трудни ситуации – и на работа, и вкъщи – защото те рано или късно ще се появят.

А като се замислим, не е ли това всичко, което ти трябва и когато „половинката" не е колега, за да гори пламъка между двамата?