По жътва на Илинден в Равно поле, Софийско

Празник на българското
Normal_20_%d1%8e%d0%bb%d0%b8_2013_015

В средата на лятото, по жътва, когато се събира узрялото жито, наред е голям православен празник – Илинден, празникът на Свети Илия. Пророк бил той, повелител на летните гръмотевици, мъгли и облаци заключва в Черно море, но ги отключва за хората и природата, дава им роса и дъждове, а като препускал по небето с огнената си колесница пускал огнени стрели срещу лами и лошотии по земята. Светкавици излитали от копитата на конете му, гръмове предизвиквали. Дедите ни вярвали, че ако го няма Свети Илия да убива ламите, нямало да имаме плодородие. Затова в негова чест отколе курбан правят хората, пекат  обредни хлябове, събират се на сборове. И тази година е така в софийското село Равно поле. Наоколо се е ширнало голямото софийско поле, а в землището на Равно поле, насред нивите е дворът на малка черквица с име „Св. 40 мъченици”. Илинден не е храмов празник, но хората са го определили като ден, в който да отдадат почит на светеца гръмовержец, с обща молитва към него да ги дари с богата реколта, да благослови жътварите, да даде хляб и всякаква благина на жителите на това хубаво село. По пътя към него от двете му страни по стълбовете първи ме посрещат щъркеловите гнезда, кацнали на стълбовете и по комините на къщите. Тук ми разказват, че скоро имало силен вятър, едно от гнездата паднало, в него били три малки щъркелчета. Дотичала баба Павлина Маврова, вдигнала щъркелчетата, видяла, че едното било с премазано крилце. Завързала крилцето му, придържано към уплашеното телце. Дошли и други хора да помагат. Дошла и кметицата Веселина Спасова. Извикали вишка от Елин Пелин, върнали двете от малките в гнездото, което било напълно разрушено. За да го възстановят, сложили в него едно одеало и слама. Родителите щъркели прибрали двете си рожби, а третото трябвало да го откарат в Елин Пелин на ветеринар. За съжаление не спасили крилцето му, то било напълно премазано. Но човек там се съгласил да го вземе, храни и отгледа в двора си. В селото има над 30 щъркелови гнезда и тъкмо сега е времето, когато малките щъркелчета пораснали и укрепнали, започвали да се учат да летят. В едно гнездо преброих пет щъркела. Питам местните хора не са ли много за едно гнездо. Изглежда не са – наоколо има много блата, рекички, в тях си намират достатъчно храна, за да отгледат всичките.

   На празника на Свети Илия в двора на църквата няколко възрастни готвачки приготвят курбан-чорбата. Първа готвачка е Стойка Стойчева, която от пет години курбаните на всички празници в селото. Тя днес има двоен празник – рожден ден – навършва 82 години заедно с празника на Свети Илия. Затова освен, че приготвя благата манджа от ранни зори, тя черпи гостите с бонбони за свое здраве. Не била кръстена на светеца, защото предишните деца на майка й починали, кумата й дала това име, за да „стои” в семейството. Така било някога – с много символика и надежда за по-добри съдбини. Стойна е пред два големи казана и проверява вкуса на манджата – всичко ли си има, не липсва ли сол или друга подправка. Питам я какво точно слага в казаните, та ухае толкова хубаво и омайно, а тя ми изрежда: месото трябва да свари хубаво заедно с боба, прибавят се зеленчуците, после подправките джоджен, босилек, магданоз и всичко, каквото си трябва за една вкусна манджа.  Но омайният вкус идва не само от благостта на манджата, а също и от майсторлъка на главната готвачка Стойна. Днес тя се радва на децата си – Зоя и Янко, на внуците Валерия и Даниел, на тригодишния правнук Любомир.

Сред готвачките е и Павлина Маврина, дето спасила щъркелчетата. Тя е 79-годишна, но на младини играла в танцова трупа за народни танци, казва, че българските хора винаги са били в сърцето й. Като млада ходела на военни учения, била в санитарно ядро. Може би затова днес е готова да се притече на помощ във всяка трудна ситуация. И признава, че обича да помага. Признава ми, че съседите толкова и имат доверие, че са оставили ключовете от техните къщи да ги пази, докато домакините са надалече. Днес Павлина се радва на дъщеря си Росица, на внучките Гергана, Борислава и малката Павлина. От дъщеря си Светлана са внуците Антония и Александър.  По цял ден работи Павлина, има голяма градина, в която отглежда всичко, има и поляна с люцерна гледа няколко заека. Всичко си отглежда – за себе си, за децата и внуците. 

До Стойна е Ана Христова, тя също  помага в приготвянето на  гозбите във врящите над 100 литрови казани. Ана бърка с големия черпак манджата. Родена в Нови хан, но отдавна живее в Равно поле, днес е клисар в църквата „Света Троица”. Но има ли храмов празник в селото, тя е там, помага за приготвянето на гозбата, на хлябовете и салатите, всичко необходимо за празника.  Радост са й дъщерята  Валентина и на внуците Габриела, на 12 години и на Георги, на 4 г.

   Хората вече са се събрали да споделят трапезата с благата курбан-чорба, да раздадат от вкусните погачи, които сами са си приготвили, да хапнат за здраве и плодородие. И да си разкажат  последните местни новини.  Тук е местният предприемач Емил Бозев, който раздал голяма парична награда на учениците-отличници, за да ги поощри да се учат по-добре, да знаят и могат много повече. На всеки с отличен успех в училището раздали по 50 лв, на пълните отличници по 100 лв. Най-добрата инвестиция е в знанието и Емил Бозев дава своята лепта да поощри добрите успехи в учението.

   Докато свещеник Иван отслужва литургията, а хората смирени стоят пред него запалили свещици в ръце, до самия двор на църквата е голяма пшеничена нива, в която комбайн жъне житото, леят се едри житни зърна и пълнят каросерията, после се извозва към силозите. Така е днес – на Илинден – жъне се до обяд, след обед се празнува в чест на светеца-гръмовержец. Откъм магерницата ухае неустоимо на блага курбан-чорба, която от ранни зори са заприготвяли група възрастни жени, майсторки на гозбите. Чевръсти по-млади жени приготвят салатите, но най-активна между тях е самата кметица Веселина Спасова. Тя е организирала и уредила до последната подробност всичко за този празник. Донесла е ухаеща още топла питка, приготвена от нейната майка Светла Младенова и друга голяма тава  препълнена с толумби, също приготвени от майка й. И десерт има, всичко си е на мястото. Веселина не спира да сервира, носи и сипва в големите купички от сготвената благина и не сяда дори когато хората вече са се нахранили и приключили с обяда. Тя посреща, настанява, после изпраща и дава на всеки усмивка, дава внимание на всеки тук, който е и домакин и гост на обителта. А наоколо е притихнало и свежо, въпреки горещото пладне. В двора са извисили ръст десетина бора, садени през 30-те години на миналия век от поп Георги, днес те дават солидна сянка и свеж въздух, красиви и величествени. Срещу тях под широката корона на ореха е вързана люлка, където местните деца, дошли дотук с колелетата, се редят да се полюлеят. Тук каквото и да се прави, все за здраве се нарича, в чест на светията, с молитва към него за богата реколта и добро бъдеще на всички.

   Така видях тези хора тук – сред пасторалната идилия на софийското равно поле, дало име и на селото, по жътва, така както някога в своето време го е видял класикът на българската литература Елин Пелин. Тази красота види ли се, усети ли се веднъж, не излиза от сърцето, тя надвива времена, дава живот и богатство на хората, учи ги на знания и мъдрост.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор


Създадена на 21.07.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари