club50plus.bg

На Петдесетница хората от  Равно поле, софийско, празнуват своя селски традиционен празник за селото. Съборът им събира роднини и приятели на родови и семйни срещи, приповдигнато настроение внася радост и веселие с оглушителната музика на  площада на селото, с многжеството забавления, които се предлагат на такъв празник – люлки, сергии, въртележки, влакчета, батут и увеселителни заведения, сглобени набързо, прибират под своите шатри хората, зажаднели за бира в горещините и за благи приказки между близки и приятели. Оживлението набира скорост, но най-важната част от празника започва в двора на църквата „Света Троица”, където от ранни зори няколко пъргави жени приготвят курбан-чорбата, традиционна за всеки храмов и селски празник. От пет часа сутринта тук шетат няколко жени, изкусни готвачки и няколко „чирака”, които подготвят огъня, продуктите и месото от три овци и стъкмяват най-благата чорба за всички – местни и гости. Уханието от множеството подправки се носи в двора на църквата, почистен, спретнат, светнал в радостно очакване, навесите очакват да съберат на наредените маси гостите, дошли от близо и далеч, с които домакините да споделят празника. Върху снежно бели покривки млади пъргави жени и момичета нареждат съдове, чаши , салфетгки, всичко е като в първоклсен ресторант. Сговорната дружина е оглавявана от усмихната, пъргава и очарователна млада жена – кметицата на село Равно поле Веселина Спасова. Сърцат човек е тя. С нежно излъчване, но с твърда управленска ръка ръководи целия празник на селото – тя е организирала, подготвила, уговорила всичко до най-дребната подробност, за да е празникът богат на веселие, тържествен и да протече както си е по правилата.  Свещеникът отец Иван  отслужва литургия, чете молитва, поръсва всеки с китка здравец и светена вода, говори за смисъла и значението на празника на светата животворяща и единосъщна Света Троица, освещава хлябовете и гозбата и всеки се отправя или към дома, където всичко е готово и се чака само да се донесе осветеният хляб и курбан-чорбата, за да започне веселбата около богато приготвените трапези, или да седне тук, под навеса да похапне за здраве, да поговори с приятели и съседи. Така празнуват тук, в село Равно поле, така е било от много години насам. Случвало се е този празник да прекъсне, после отново да се възстанови, възроден и обновен да продължи традицията, да стане отново голям повод на хората да се съберат за среща и всеобщо веселие, да празнуват заедно. Над главите на всички се чува радостното тракане на щъркелите, свили гнездо над камбанарията на църквата. Тракането се подема от всички страни на селото. Тук преброих над 30 щъркелови гнезда, във всяко от тях вече подават глави малките щъркелчета.

   Веселина Спасова не спира да обикаля гостите, да отчупва от голямата погача, приготвена от майка й, да раздава на всеки по парченце за здраве на нейния род. Минават и други, всеки подава на другите неща, каквото е приготвил, донесено за раздаване, с наричане за здраве и добри бъднини на близките, както си му е по традицията. Вкусната курбан-чорба се услажда на всеки, късовете погачи парят в ръцете, на масата са традиционните местни продукти от градината – салати със зеленчуци и цветни череши, местна гроздова ракия и тукашно приготвен айрян от малката мандра в селото. Вкусно и благо е тук на този ден – от хляба ли е, от гозбата ли, от широките сърца на хората ли идва, от усмивките и веселото настроение ли, от сърдечната мека доброта, излъчвана  от кметицата, която не спира да наблюдава как протича празника, от твърдата й воля да управлява живота на това хубаво село, с поддръжката и помощта на толкова много приятели, спонсори, роднни и случайно дошли тук гости,  като мен! – От всичко това празникът върви към своята кулминация. Разказват се  стари легенди и митове, създадени от минали поколения на селото, предания за славата от историческите събития на отминали времена, с фактите за делата на отличили се личности, родени тук, в това село. Всичко има тук. Децата гледат и слушат и участват пъргаво и весело в празника. Приемствеността я има и тя неусетно се предава тук и сега от старо на младо. Предишният кмет на селото  Симеон Господинов, на своите 67 години не спира живо да се интересува и да участва в живота на селото. Днес той седи до сегашната кметица Веселина Спасова и двамата дълго обсъждат заедно какво още предстои да се направи за селото и за хората му. По всичко личи, че са се сработили като в един силен екип, обединили опита и знанията на предишния кмет с енергичните усилия и с младата воля на сегашната кметица. Хората се включват в общите усилия за благоустрояване на селото, защото искат да направят живота си тук добър и сигурен. Да продължават да живеят в своето родно място, където искат да отгледат своите деца и внуци. Въпреки проблемите и кризите, които съсипват страната ни, да останат тук, да не емигрират немили-недраги по света.

   Така е, когато работи сговорната дружина от ръководство – предишно и сегашно, от младо и старо, всеки със своите усилия, с труда и с огромното желание да даде своята част от себе си за доброто на селото и за тяхното общо настояще и бъдеще. И след празника – пак така – с труд, усилия и воля.

  Види се, българите умеят и искат да се веселят. Да работят здраво и да се радват на своя труд. Обилният дъжд плисва над всички и идва, като че да даде временен отдих на празнуващите, да освежи въздуха и да даде нова сила на земята да ражда още повече, а хората да отглеждат всичко, което родната земя може да им даде. Чрез труда, със своите местни празници и с много вяра всички да вървят към своето бъдеще! 

 До нови срещи, приятели, и до следващи празници.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен автор