club50plus.bg

След болест изпитанията на работното място се умножават

Комисията за защита от дискриминация е засипана от дела, в които се възпроизвежда една и съща ситуация: работник (или служител) се разболява и отсъства от работа известно време. Когато се връща с възстановени сили да продължи, открива, че вече не е равностоен на колегите си. Третират го различно, което в най-общия случай означава по-малко пари.

Потърси ли си правата, най-често му сочат вратата. Понякога това се случва веднага след последната дата от болничния лист.

В изолация

Ето какво разказва шофьорът от столичния автотранспорт Йосиф Петров, който получил инфаркт, оперирали го и шест месеца изкарал в болнични, докато се изправи на крака. Върнал се на работното си място в поделение „Земляне" обнадежден, че лошите дни са отминали. Но се озовал във вакуум. Никой не се обърнал очи в очи да го нагруби или отблъсне, подложили го на фин тормоз. Срещу името му в наряда пишело „не се явява". Погледнал листовете за следващите дни – и там „не се явява".

„Очаквах да ми предложат друга работа – знам, че не мога да бъда вече шофьор на автобус. Или да ме трудоустроят. Имаха достатъчно време да решат моя случай по законен ред", разсъждава Йосиф. Но като питал, не му обръщали внимание. Чрез трети лица научил позицията на началника – „Нищо не мога да направя за него". На практика го поставили в изолация и чакали сам да напусне.

Ако иска да се лекува – да напусне

Още по-нечовешко отношение разкри пред комисията магазинерката Цецка Иванова от видинското село Бела, която още при постъпването си на работа обяснила на собственика Пламен Ненов, че на всеки три месеца ходи на контролен преглед в София, за да й правят метаболна терапия на щитовидната жлеза. Ненов се съгласил, но щом се наложило да отсъства по-дълго, променил позицията. Накарал я да се върне на работа, макар и невъзстановена. Последвали кризи на работното място, викали няколко пъти спешна помощ от общинския център.

Впоследствие се оказало, че дори да ползва болничните си, няма кой да й ги плати, защото 39-годишният собственик въобще не внасял осигуровки. Твърдял, освен това, че повечето време той си обслужвал магазина, а Цецка била на 4-часов работен ден.

"Аз отварям сутрин в 8 часа и стоя вечер, докато има хора. Затваряла съм в 8, в 9 часа, а дори и по-късно", разказа Цецка пред комисията. Представи заверена подписка, в която 72-ма жители на селото потвърждават, че по всяко време - сутрин, обед, вечер, в събота и в неделя са виждали единствено жената зад шубера.

„Ако иска да се лекува, да напусне работа", съветвал собственикът. В присъствието на кмета Асен Асенов заплашвал магазинерката: "Финансово и юридически съм достатъчно силен. Ако не си подадеш молба за напускане, ще те уволня дисциплинарно".

Доброволно напускане

Част от жалбоподателите се обръщат към комисията, след като вече са изчерпали всички възможности на място да разрешат проблема си. Търсят морално възмездие. Е.П. от София води такова дело срещу фирма за строително-монтажни работи, в която е работила като инженер. Заболява и се връща на работа след ТЕЛК, но започват да я притискат по всички линии. Отнемат й всички права като служител, не я допускат до работата на фирмата, едностранно изменят характера на трудовата й характеристика в разрез с решението на ТЕЛК, намаляват трудовото й възнаграждение – въобще я поставят в унизително положение и сама напуска.

Друг случай: Е.Б. от дирекция „Вътрешен контрол" в софийското поделение на „Български пощи" се оплаква от понижение в степен и намалено с 50 лева трудово възнаграждение, като едновременно с това я сложили да работи на норма, въпреки че решение на ТЕЛК забранявало това. Оценява тормоза над себе си като психически, морален и материален.

И образовани, и здрави попадат в категорията „непълноценни"

Библиотекарка с две висши образования съди председателя на шуменското Народно читалище „Напредък-1969", защото без да зачете квалификацията й намалил работното й време на 4 часа, а заплатата с цели 90 лева. Претърпяла операция и веднага след връщането й на работа започнали инвентаризация. Здравословното й състояние отново се влошило.

Млада жена изправи пред комисията Министерството на правосъдието. Д.Д. била в отпуск по майчинство, завърнала се на работа и потърсила индексация на заплатата си, като се базирала на чл. 14 ал. 4 от Закона за защита от дискриминация. Получила отказ с мотива, че не е атестирана. Но индексация и атестация са различни неща и в посочения чл. 14 никъде не става дума за атестация, сочи жената. Разбира, че нейният случай не е единствен и прилагането на тази норма е по преценка на работодателя. „Единствената причина заплатата ми да е по-ниска е фактът, че имах дързостта да стана родител", сочи Д.Д.

Дискриминацията по признак неравно третиране

В изброените и в други сходни случаи Комисията за защита от дискриминация може да постанови неравно третиране и да задължи работодателя да отстрани нарушението, да изпълни закона и да поправи неправдата. Предвидени са и санкции при отказ решението да се изпълни. С това обаче не приключват много от делата. Ако има имуществена щета, потърпевшите търсят компенсация в съда – така ще трябва да постъпи например Цецка, на която собственикът на магазина дължи няколко заплати и осигуровките за две години, а други 4300 лева са се натрупали от неплатени възнаграждения още по времето на предишния арендатор на селския наркоп.

Както се казва, пътят е дълъг, но славен. Истината е, че когато се вземе в ръце и потърси правата си, работникът в повечето случаи стига до разумно решение. Въпросът е да погледне на проблемите си със самочувствието на гражданин, за когото институциите работят.