Дядо, виж големия камък ей там! – каза Тони.
- Да, дядо! Но това не е камък, а е паметник. Това е паметникът на поета и революционер Христо Ботев – каза дядото.
- А защо той има паметник?- попита малкият.
- Защото храбро се е борил с думи и дела, за да бъдем ние с теб свободни. Паметникът е благодарност от нас, неговите следовници за стореното от него. Така делото му ще бъде познато за теб и за всички нас. По този начин запазваме родолюбието в сърцата си - каза дядото.
- А какво е родолюбие? – полюбопитства малкият.
- Това е обичта към родната страна, която всеки от нас изпитва.
- Дядо, защо трябва да запазим обичта към родната страна?
- Защото ако не запазим нея, това означава, че нямаме нищо на този свят. Всяко време има своите велики личности, Тони. И една от тях е Христо Ботев. Особено важно е да съхраним ценности у нас, защото времето бързо се мени и започват да доминират обикновените над стойностните неща. В освободена България свободата е предизвиквала гордост в сърцата на предците ни. Те са преоткривали любовта си към родината и са я възхвалявали като своя най-висша ценност.
- Дядо, а защо този човек вече не е сред нас?
- Няма вечни хора на този свят, Тони. Той се е борил в името на родината си, загинал е, за да живее вечно сред нас, в сърцата ни. Умрял е в името на България, защото толкова много я е обичал и почитал.
- Дядо, а аз обичам ли България?
- Разбира се, Тони! Уроците по родолюбие не се преподават, човек се ражда с обичта към родната страна и я носи у себе си до последния си дъх.
- Дядо, а какъв е този звук?
- Това са сирените, които за пореден път ни напомнят, че е денят на Ботев. Едновременно си спомняме за него, прекланяме се пред духа и делото му и си казваме, че България има нужда от хора обединители като него. Хайде Тони! Днес ти разбра нещо много ценно – научи, че където и да си, в сърцето си винаги ще носиш онова необяснимо чувство на обич и преклонение към родината. И това ще бъде така, докато свят светува. А което го има тук в сърцето, го няма никъде другаде.
Все още няма коментари