Православните ни песнопения идват от дълбока древност

празнична обредност
Normal_pura_(1)

Доц. д-р Емануел Мутафов е директор на Института за изследване на изкуствата при БАН, той е византолог, Произхожда от род на свещеници, учители и лекари, в който всички са музикални. Още като ученик започва да пее в хора „Млад Кукузел“ на Класическата гимназия. Един от първите солисти на тази формация е. Другите в онези времена са настоящият актьор Михаил Билалов и оперният певец Пламен Бейков. През 80-те години участва в ученическата археографаска експедицията „ПЕЛЕА“ за събиране на църковни песнопения, повлияни от фолклора. Тогава се поражда интересът му към иконите и стенописите. По-късно пее в хор „Дружна песен“ и служи като артист-хорист в ансамбъла на ГУСВ. Познанията му за църковна музика и изпълнителският опит му помагат в изследването на православното изобразително изкуство, което също допълва богослужението и го илюстрира до голяма степен.

- Доц. Мутафов, наближават светли Великденски празници. Откъде идват и колко древни са православните ни песнопения? На големите ни празници  хората пълнят нашите храмове, служат свещеници, пеят  църковни хорове – те са част от богослужението.

- Православните песнопения са част от християнското богослужение или т.нар. литургика (от гръцкото „литургия“ - служба). Богослужението на християните, които се появят образно казано като юдейска секта, има своите основи в храмовото и синагогалното служение на евреите-юдеи. Старият Завет, наричан още еврейска Библия, дава възможност за реконсрукция на юдейското храмово богослужение, а Талмудът и Таргумът – на синагогалното. Тези извори обаче не са съвсем меродавни, защото християнството не копира изцяло богослужението си от храмовото, а изборно взема някои елементи от него. Освен това най-старите сведения за синагогалното богослужение идват от Мишна, съставено приблизително през ΙΙ в. и от по-късната Тосифта, от Гемарите – Йерусалимска от IV в. и Вавилонска от V в., които също са включени в Талмуда. Ценни литургически извори за юдейската древност са текстовете от т. нар. Кумрански свитъци, както и съчиненията на Филон Александрийски и Йосиф Флавий. Новият Завет, който юдеите не признават за разлика от нас християните, е бил четен и тълкуван по време на сбирките на първите последователи на Иисус. Евангелската традиция е повлияла също върху развитието на богослужението. Това личи от молитвите и песнопенията на денонощния кръг, от тайнствата и обредите. В много от православните песнопения или буквално се цитират новозаветни текстове или се предлагат техни поетични тълкувания или перифрази.

Различни ли са православните ни песнопенията? Какви са разликите?

- Две са основните разновидности в православната музика – монофонична и полифонична. Последната е силно повлияна от немския романтизъм през XIX в., за нея творят освен велики руски композитори като П. И. Чайковски и българи като Апостол Николаев Струмски и Добри Христов. Последното направление обаче е силно повлияно от светската музика на съответната епоха и аз предпочитам по-традиционното византийско пеене. В самото условно наречено византийско пеене също има разновидности, има и български школи, от които особено известна е рилската.


Създадена на 30.03.2015 г.

Коментари

Все още няма коментари