club50plus.bg

Природата дълго създава качествата на нестинаря

Древни предания разказват, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този огнен пояс водел началото си от Хималаите, минавал под Кавказ, през Черно море и Странджанската планина, после продължавал през Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилиерите, по дъното на Тихи океан и завършвал отново в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчвали енергии, а те дарявали раждащите се с качества, които им позволявали да влизат в контакт с духовете на огъня. Съществувал невидим свят, с който роденият на нашата земя влизал в общение, а това му позволявало да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. Така надарени от други светове нестинарите заигравали от векове върху жаравата. Боси, с разпуснати по раменете коси, понесли над главите си иконите, теи до днес се понасят върху огнените въглени без да пострадат. Стават жреци на огъня и могат да запазят телата и дрехите си и да заиграват сложната си ритуална игра.

Психиатри и окултисти казват, че това е транс, но повечето нямат нужните познания да разберат, че това са хора-проводници на други светове. Те общуват с природни сили от висок разряд. Човек се ражда нестинар, умението да танцуваш върху огъня не се придобива. Природата дълго създава качествата на нестинаря, за да бъде проводник на големите сили, да понесе по-високи вибрации, които притежават същества от невидим и незрим за обикновеното човешко око свят. Затова нестинарството е вроден талант, не всеки човек може да бъде нестинар.

Според поверията на жителите от Странджанския край, колкото повече нещинари излязат да играят в огъня, толкова по-богата ще е годината и много се окайват, когато нещинарите са малко на брой. Казват, че Свети Константин не ги обича през тази година, нещо са съгрешили, за да не ги посети и да не им даде добра реколта.

Този обичай е остатък от огнекладение при старовременните тракийци, имало го е в български и гръцки села от двете страни на границата. Преди около половин век, по тези места обичаят силом е унищожаван. Но въпреки това, местните са успяли да го съхранят и възродят отново.

Едно от селата е село Българи, обичай на нещинарството е имало и в други села наоколо. Игра в огъня е ставал и по Еньовден край село Пенека, недалече от манастира Свети Иоан Предтеча, недалече от българо-гръцкото село Яна. Тук идвали да кладят огън и да правят своите обряди странджанци, да кладят голям огън, та когато прегори и разравят въглените, в тях да влизат няколко стари жени. Преди това те влизат в черква, пречистват се, измолват от Свети Константин и Света Елена покровителство от огъня и здраве за всички. Целуват иконите и ги понасят към аязмото да ги умият и пречистят, та да са чисти и да останат свети. Играта им е унес, заклатят се в кръг, и заиграват и се втурват да прекосяват огъня.

За всичко това и за много още други неща ми разказва фолклористът от Странджанско Петко Нанчев.