club50plus.bg

21 февруари - Световен ден на Майчиния език

На днешния ден, в Дака, столицата на Бангладеш, са били убити студенти, които участвали в демонстрация за защита на родния си език- бенгалския. Тяхното желание било езикът им да се признае за официален на страната. От 2000 година насам 21 февруари се отбелязва всяка година в световен мащаб за насърчаване на многоезичието и културното многообразие.

Днешната дата е обявена за Световен ден на майчиния език - тема, която със сигурност не бива да пропускаме просто така покрай себе си. И, за да ви докажа колко голяма е значимостта и, прочетете следващите редове.

Езикът на нашите мисли и нашите емоции – това е първият и най-ценен актив, който притежаваме.

В света съществуват повече от 6000 езика. Езиковото многообразие се явява едно от най-големите богатства, необходими за съхраняване на цялостното материално и нематериално наследство на човечеството.

Първото сетиво на плода, което се развива по време на бременността е слухът т.е. още от седмия месец бебето чува и разпознава гласа на майка си.
Бебетата започват да учат майчиния език, още преди да се родят. Последно изследване показва, че бебетата успяват да запомнят елементарни звуци, чути от майка си през последните 10 седмици преди раждането.

Русо за майчиния език

Майчиният език безспорно се свързва с гласа на природата и според Русо той няма нищо общо с обвързването му с понятието за родина. Швейцарският философ твърди още, че най-отрицателното възпитание, което може да получи едно дете е да му се внушава, че се е родило обвързано със земята на дадена страна. Според него ние не се раждаме италианци, германци, французи или българи, а ставаме такива. Русо дори е смятал, че колкото по-късно се обвържем с някоя националност, толкова по-добре. Езикът за него е бил пречка пред свободата. Възпитанието на едно дете в култ към майчиния език, според представите му, се е явявало форма на принуда, която може да обърка светогледа му. Но какъв ли светоглед може да има едно дете? Дали Русо е бил прав и дали ние имаме пълно право да избираме принадлежността си и езика си, не знам, но знам едно- че безспорно трябва да обърнем внимание на темата за майчиния език, особено тук- в нашата страна, поради някои факти, които ще изложа по-долу.

Кой е майчиният език в България?

Според бившия вече министър на образованието Сергей Игнатов, България като член на ЕС, трябва да положи огромни усилия за укрепване на националното си самосъзнание. Тук, обаче трябва да посочим един много важен факт. В нашата страна към днешна дата има около 46 % деца, чийто майчин език не е българският. Дали в случая е важно да наблегнем на това, че всички сме български граждани, но в обединена Европа? Ами онези, които никога не са се възприемали като българи, изтъквайки непрестанно именно различния си майчин език? Не трябва ли да погледнем и към техните нужди и разбирания? Или така само ще направим поредната крачка към това да изгубим националността си?
Законът
ДПС и към днешна дата продължава да настоява в новия Закон за предучилищното и училищното образование, майчиният език да стане задължителен предмет.
Според бившия министър на образованието е абсолютно недопустимо майчиният език да се изучава задължително в училище. В момента за него се заделят по около три-четири часа седмично, като свободно- и задължително избираема подготовка.
Въпросът е твърде спорен. Дали наистина турците имат право? Дали това не е единствено политическа пропаганда? И дали наистина, ако законът се запази в сегашния си вид, има опасност родният език за малцинствата да се омаловажи и след време напълно да изчезне? А, ако наистина искаме да почитаме културното и етническото многообразие на света, имаме ли право да унищожаваме майчиния език?

В Европа

Майчиният език на повечето европейци е един от официалните езици
на държавата, в която пребивават. Въз основа броя на населението на ЕС най-говореният майчин език е немският (16%), следван от италианският и английският (по 13 % за всеки). Малко повече от половината жители на континента- около 54 % могат да проведат разговор на поне още един език.

По света

В края на изминалата година, премиерът на Австралия Джулия Джилард представи документа "Австралия в Азиатския век", представящ бъдещата политика на правителството. Накратко казано се оказва, че всяко австралийско дете ще трябва задължително да учи китайски, индонезийски, японски или хинди, както и че ще изучава азиатската култура. Според страната този век е белязан от завръщането на Азия сред глобалните лидери, а това е неоспорим "знак" за подобен род "присъединяване".

А извън всички тези факти, като поздрав към всички нас, нека си припомним едни от най-прекрасните слова, посветени на майчиния език.
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Честит празник!