club50plus.bg

Преди години на един от Съборите за народно творчество в Копривщица видях танца на Калушарите от дунавското село Хърлец. Танцът  е част от цялата русалска обредност, която на Спасовден е свързана предимно  нетрадиционните обреди за лекуване на русалската или самодивска болест. Практикували ги главно в Северозападна България през Русалийските дни (Русалиите) – дните между двата християнски празника Възнесение Христово и Свети Дух.

В народната памет, както и в аналите на българските традиции е съхранено много пространно и интересно описание на мъжките русалийски дружини. Броят на членовете им винаги бил нечетен, а начело стоял ватаф – длъжност, която се предавала от баща на син. В дружината влизали само избрани хора, а всеки новопостъпващ полагал клетва с думите:

„В къщата ми да не пуши комин и да не гори огнище. Змии и гущери да вият гнезда и кукумявки и бухали да живеят и да мътят в нея. Дете да не ми заплаче; кон и кобила да не цвилят."

През русалийските дни дружината обикаляла по селата и играела за здраве и плодородие, но лекувала и болни. Всеки от участниците носел на калпака си венец от самодивски билки. Макар да не яздели, русалиите имали на обувките си железни шпори и малки звънчета, които подрънквали. Но главният атрибут на русалийството била тоягата, направена от здраво дърво – обикновено явор, ясен или дрян.

Съществували правила, които строго се спазвали. Само ватафът можело да влиза в разговор с жителите на селото, през което минавали. Когато дружината играела, никой не бивало да се кръсти, нито да ходи в църква. Не газели през река (водата пречиства) и не се делели един от друг. Според вярването не бивало да се срещат две русалийски дружини. И ако все пак се случело, двете дружини се биели до победа. Падналите били погребвани на мястото на боя. Ето откъде са останали имената на Русалийските гробища. Русалиите не пеели, а водели със себе си музиканти; с кавал, гайда, зурла, а понякога и с тъпан.

На Спасовден русалиите получавали тоягите си от ватафа. В неговия дом се пазели през годината. Никой не можел да играе, без атрибута на русалийското достойнство. Тоягата била здрава и се ползвала и за бой. Долният ѝ край бил заострен и подкован, като при танц се забивала в земята.Била нашарена и украсена с разни висулки, които подрънквали, докато се премятала от ръка в ръка. Хората вярвали, че русалийската тояга има магическа сила, защото ватафът, който е длъжен да я приготви сам, правел дупка, в която слагал билки, а след това запушвал отвора с клин.

Русалийската дружина обикаляла селото и танцувала във всяка къща, а стопаните ги посрещали и дарували. Характерно за танца на русалиите е, че не се хващали никога за ръце. Играта била бърза, най-често ръченица, и според наблюдателите изпълнявана виртуозно. Напомняла танците през брачната нощ на сватбата. Мелодиите били живи, придружени с провиквания. Предадени изцяло на играта, русалиите изпадали в екстаз. Последният танц на русалиите бил обратно в дома на ватафа и около знамето. Накрая той го прибирал заедно с всички тояги. Тогава русалиите сядали на обща трапеза, разделяли си даровете и парите от болните, на които са помогнали.