club50plus.bg

Безсънието е един от признаците на фаталната депресия

Всеки ден едно дете прави опит, а двама възрастни успяват да сложат край на живота си. Най-възрастният самоубиец у нас през 2010 е бил на 97 г., а най-младият само на 8.  При около 1700 регистрирани опита за самоубийство между 800 и 900 стигат до необратимия край, т.е всеки втори успява. За сравнение - средното съотношение самоубийства към направени опити в ЕС е 1 към 10.

Специалистите смятат, че тези съотношения не са заковани, тъй като има известен брой скрити опити, които не се отразяват в данните на регионалните центрове по здравеопазване. Но независимо от тях, тенденцията е обезпокоителна и повдига отново въпроса за неприетата от години Националната програма за превенция на самоубийствата и за нефинансираната Националната програма за психично здраве - в пълно противоречие с поетите ангажименти пред ЕС.

Могат ли близките на хората, изпаднали в безверие и отчаяние да забележат навреме опасните симптоми и да подадат ръка? Могат ли да предотвратят най-лошото? С тези въпроси Клуб 50+ се обърна към експертите от Националния център по опазване на общественото здраве д-р Христо Хинков и д-р Михаил Околийски, които неотдавна алармираха за проблема.

"Доказано е, че продължителното безсъние увеличава многократно риска от самоубийство", посочи д-р Христо Хинков. "Дали това е резултат от продължителна депресия, която винаги се асоциира с нарушен сън, е друг въпрос, но когато човек бъде лишен от сън за по-дълго време, се повишава суицидният риск. Това е доказано, описано е в литературата още от психиатри, които са работили по време на Втората световна война в концентрационните лагери, така че това е един от сериозните симптоми, макар механизмът да не е докрай изяснен".

„Близките на човек, който е разколебан в основанията да живее, трябва да говорят с него за проблема", съветва специалистът. "На изказванията за намерения за самоубийство трябва да се гледа сериозно. Никога не трябва да се пренебрегват като някакви декларации, които не заслужават внимание. Това обаче означава, че близките трябва да минат някаква подготовка. Грижата за това е на общопрактикуващия лекар, който работи с цялото семейство. Той би трябвало да вникне в проблема, ако има достатъчно подготовка за това.

За съжаление сега никой не обучава общопрактикуващите лекари. Те нямат време да се освободят от бумащината, за да чуят нещо повече от специалистите. Връзките са скъсани, защото държавата е абдикирала от тези проблеми от десетилетия. От 1999 година се наблюдава постепенно изместване на цялото внимание - и на професионалните кръгове, и на държавата, към лечебната дейност. Цялата тежест е прехвърлена към взимането на лекарства. Сега

за лекарствата се дават около 40% от разходите за здравеопазване

и това е огромна сума", подчерта д-р Хинков. „В световен мащаб също се отчита влиянието на фармацевтичните компании, но там има защитни сили на обществото, които могат да се противопоставят, най-малко чрез публичност на тази зависимост. А у нас нивото на възприемане на проблемите на здравеопазването е съвсем друго, за профилактика се говори чисто декларативно и нищо не се прави".

"За да се пресичат отрано пагубните настроения, важна е подкрепата в семейството", сочи д-р Михаил Околийски. "До осъществяването на самоубийствени намерения понякога се стига заради влошаване на взаимоотношенията, липса на разбиране между родители и деца. Проблемите могат да бъдат свързани с пари, могат да са свързани със забрани.

За тийнейджърите кавгите с родителите са най-честите причини, отчита експертът. Но истинската рискова група за самоубийствата са хората, които остаряват, и това се доказва от статистиката. При тях заради липса на социална подкрепа скъсаните връзки със семействата засилват опасността.

Възрастните са в повишен риск от зачестилите заболявания и липсата на адекватна медицинска помощ. Хората се отчайват и лесно стигат до решението за самоубийство. Като първа превантивна стъпка може да се подобри здравното им обслужване. Правозащитниците с основание изтъкват, че у нас системата за социални е блокирана и не работи. Трябва да има програми за преодоляването на тези проблеми. Известен е опитът от Германия, където всеки възрастен човек остарява в достойна среда, а не както е при нас - в някакви нечовешки условия, с минимална пенсия. Трябва да се говори с възрастните хора, да ги посещават социални работници, които да чуват проблемите им.

Най-важното лекарство за човека е разговорът

За възрастните преживяването, че никой не се интересува от тях, е най-голямата беда, която може да им се случи. Те се чувстват ненужни и ако в този момент ги сполетят и биологични неблагополучия - инфаркт, инсулт или по-тежък диабет, все по-малко им се иска да живеят. Не виждат смисъл в това".

А как може да се помогне на по-младите самоубийци – хората в зряла възраст, загубили работа или бизнес. Защо нямаме т.нар. „култура на фалита", за която говорят в другите страни? Неблагополучията в един бизнес не слагат точка, човек се пренастройва и започва нов бизнес?

„Причините са комплексни. Първата и основната е средата, която е много нетолерантна към всякакви хора с проблеми. От това затрудненията стават по-остри - другите хора не приемат губещия, сложен му е етикетът „неуспял бизнесмен", фалирал е и започва да преживява проблемите, губи съня си, търси други начини за да излезе от тая дупка. Външната помощ в такива случаи опира до по-комплексни неща в обществото, които на този етап много трудно можем да променим.

Промоцията на психичното здраве на работното място е една от темите, по които работим. Имаме два проекта с такава насоченост. Целта е да се преодолява стресът и самото работно място да се промотира като спомагащо за психичното здраве. В България това са възможности, които не се използват ефективно. Има ги само в няколко големи чужди компании, като „Кока кола" например, в които разбират важността на добрата среда и правят тийм билдинг, развиват цялата тази проактивна позиция на шефа като лидер, който да познава хората с проблемите им. Това в нашите бивши социалистически предприятия, институции и организации отсъства. Няма го любопитството към вас като човек, който да бъде изслушан, който да може да поплаче на вашето рамо и така да му олекне. Казва се „оцелявай сам", „бори се". Така правят много хора и резултатите са плачевни.

Някои обират банки, други вдигат 150 км с колата по път, който не предполага такава скорост, убиват се, убиват и други хора... Това са все симптоми на нещо ужасно, което се случва в момента. И това го няма в другите страни - няма го в Чехия, няма го в Румъния – тук е, в България", заключи експертът.

По данни на Евробарометър днес психични заболявания има един на всеки десет граждани на ЕС (в България един на всеки пет), като в повечето страни депресията е най-разпространеният проблем. България е страната, в която се наблюдава едно от най-високите нива на самоопределено лошо настроение.

Ето два документа, с които нашата страна се отчита пред европейските институции: Национална политика за психично здраве на гражданите на Република България (2006-2011) - има за основна цел осигуряване на равен и адекватен достъп до психичноздравни грижи за всички хора с психични проблеми; изработване на стратегии за превенция на психичните заболявания, промоция на психично здраве, както и за борба със стигмата и дискриминацията на психично болните. Тя не е финансирана от 2007 година.
Национална програма за суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България (2010-2016 г.) - цели намаляване на честотата на опитите за самоубийство и на смъртността поради самоубийство. Тя продължава да не бъде приета и съответно финансирана.