Сънувах сън......
/за предстоящото пловдивско дерби/
Календарът и тази година отброяваше страстната седмица.Ведно с тържествените трепети по предстоящия велик християнски празник-ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО,други страсти бошуваха в родния ми град.По не знам чие усмотрение днес,велика събота в града ни ще се играе местното футболно дерби.Напрежението около предстоящия мач достига своята висока граница.Двете големи събития се допълват взаимно.Ето тази нощ аз сънувах сън.Ставам в деня на срещата с ведро настроение и в очакване на часа на нейното начало.Помагам в къщи по приготовлението за големия християнски празник и в ранния следобед се отделям в стаята за моята фенска подготовка.Слагам изгладената фланелка на любимия отбор,с грижовност се замятам с карирания шал и казвайки довиждане нахлупвам клубната шапка.Вървя по улиците пеша към стадиона с приповдигнато настроение.Разминавам се с фенове от махалата и от двата отбора.В закачлив тон,подръжниците на противниковия отбор ми подхвърлят закачки на тема кой кого ще победи,или къде ще те видя след мача за да почерпиш и т.н.С уверена крачка наближавам игрището на отбора домакин.Потоците от запалянковци и на двата отбора ме поглъщат в посока касите. Нареждам се сред чакащите с цветове на двата отбора и след спокойно изчакване входния билет е в ръката ми.Така накипрен в цветовете на моя отбор преминавам покрай групички чакащи фенове на противника.Познати лица ме извикват на име и със свежи приказки се разминаваме.Влизам в изпълнения стадион и се насочвам към любимото ми место-зад една от вратите.Обичам да гледам разгръщането на футболната игра.Сядам в очакване на началото.Около мен е пъстро от фланелки с цветовете на двата отбора.Нищо чудно в това.Тук са седнали приятели и братовчеди,колеги и махаленци.Всеки със своята клубна принадлежност в очакване на красиво и радващо окото дерби.Е,разбира се и с надеждата за победа на своя любим отбор.Началният сигнал е даден.Какво ще стане през целите 90 минути.............
.......Хайде, ставай да купиш козунаците-ме събуди гласът на жена ми заедно с мотора на прахосмукачката.Събудих се и си казах:Ех,да беше истина.Така спортменски да се радваме на футбола и да скандираме любимия отбор.
А имало е времена,когато е било така!
Все още няма коментари