Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Поглед към себе си
Признай, че не си съвършен и се стреми към съвършенството, ако можеш!
Тогава ще разбереш и доброто, и злото. Тогава ще се научиш и да прощаваш, и то не само по Сирни Заговезни.
Можеш ли да простиш обаче, преди да са те молили за прошка?... Това е изпитанието!
Да чакаш покаянието, да изпитваш удовлетворение от гърченето на каещия се, да се опиваш от молбите му за опрощение и да се изживяваш като продавач на индулгенции е изкушението, което със сигурност ще те заведе върху жаравата на собствения ти пържилник.
Не чакай изповедта! Кажи, че отпреди си простил и това, което знаеш, и това което не знаеш.
Мисли за греха, като за нещо, сторено от незнание и умножавай знанието си, за да не го повтаряш... Защото иначе ще знаеш ли колко зло е донесло доброто, което си мислиш, че си сторил някому и дали грехът, който си решил да изповядваш, не е бил спасителен за изповедника ти.
Дали си добър или лош, би трябвало да се научиш сам да преценяваш. Някои може и да не са съгласни с теб, но ти преценявай! Ползвай се от това си право и ако наистина сътворяваш добро, прости и на тези, които може и да не са те разбрали. Прости им преди да са те помолили!
Борис Рахнев написа:
Преди повече от 12 години
Силния винаги прощава-всеизвестно е , но не винаги изпълнимо по нашите ширини. Единстевнно може да опрощава нашите "волни и неволни" прегрешения е Той!Анашите опрощения към близки и не дотам близки са волнодумия и евтини идулгенции за упокой на "изтерзаните" ни души.Силна и добре написана творба пропита с философия и размисъл. поредно творческо завоевание! Да се множат-подобни ней!
Илия Михайлов написа:
Преди повече от 12 години
Благодаря, Юлия! Много си точна!Твоите въпроси , и още толкова по толкова , ме следваха когато изписвах моите десетина реда в Деня за Прошка. Отговорих им така: "Прости, преди да са те помолили за това..., но помни! И когато те попитат в Съдния ден, кажи!"
Юлия Ковачева написа:
Преди повече от 12 години
Трудно е да се носи товарът на обидата и огорчението.Винаги прощавам,преди да са ме помолили за това,за да не обременявам душата си и излишен товар,който пречи да живея щастливо и в хармония.Слава Богу,Господ е милостив и не ме е подлагал на големи изпитания,така че прошките ми са дребни и маловажни,за огорчения от ежедневието,битовизма и простащината,която ве заобикаля.Питам се,обаче в днешния ден,когато всички великодушно говорят и се прощават,как ще прости майката на Мануела,която от прекрасно момиче се превърна в пълна развалина?Как ще прости майката на убитото на пешеходната пътека във Върна момиче,блъснато от пияна шофьорка?Как ще простят родителите на убитото момиче от Перник,което бе открито след няколко месеца?Как да простят родителите на деца,излъгани от педофили?Трябва ли да се подчиняваме напълно на християнските закони за прошката и вместо със всички сили да се борим против злото,да прощаваме?