club50plus.bg

От години български историци и етнолози не са на едно мнение по въпроса откъде и как е произлязла традицията да се носят мартеници. Най-разпространена е легендата свързана с появата на мартеницата с прабългарите, дошли на Балканския полуостров през VІІ век. Според нея, когато хан Аспарух се заел с определяне границите на новата си държава, надалече от него били сестра му и съпругата му, които дълго се молели на бог Тангра да го пази и закриля, да му даде победа във важното дело. За да му пратят вест завързали за крачето на лястовица усукани бял и червен конец и това била първата мартеница по българските земи. Но историците твърдят, че култът към мартеницата може би е възникнал още по-рано, във времето на траките. Затова обичаят и до днес се е разпространил из целия Балкански полуостров. Връзването на мартеници не е само български обичай и в наши дни. Мартеници си закичват и в Македония, в Албания, Сърбия, в Гърция, Румъния и Молдова. А у нас с мартеници се закичват не само хората, но и животните, вратите на къщите, на обществени сгради и места.

   Някога българите са връзвали своите мартеници рано сутрин на първи март или предишния ден с пожелание за много здраве, за добро и за любов. Връзват се на малките дечица, подарява се на любими хора за здраве и благополучие. Още се вярва, че мартеницата предпазва от болести и беди, носи щастие и плодородие. Червеният цвят  е израз на здраве и сила, а белият е символ на дълъг и честит живот.

   Дойде ли средата на февруари по площади и улици се струпват сергии с пъстро многообразие от мартеници с всякакви размери и видове – усуканите бели и червени конци са основният елемент, но участват и други пъстри  цветове. Важното е да присъстват основните персонажи – Пижо и Пенда и всичките им производни цветни снопчета, пискюли, конци и вълна с вплетени в тях всякакви други елементи.

   Отколе Баба Марта се знае като митичен персонаж в българските национални традиции. В народния фолклор тя е представена като сестра на братята си Голям и Малък Сечко и се знае като баба с много непостоянен и бързо променящ се характер – тя е и добронамерена, но може гневно да се разфучи и да завърти снежни вихрушки, макар и за кратко. Засмяна ли е, наоколо става слънчево и топло, но когато се ядоса, задухва леден вятър и става студено като през зимата.

   Според събраното в народната ни съкровищница Баба Марта се свързва с множество народни обичаи и вярвания, свързани с настъпващата пролет. Рано на първи март излизат навън само младите жени и момичета, за да не разсърдят бабата, а да добие добро настроение и да дари земята със слънце и топлина. Затова бабите си стоят вкъщи и не излизат навън, за да не разсърдят Марта.  Достатъчно е бабите да изнесат навън нещо червено – постелки, покривка, престилка, дреха или прежда, с нея да спечелят благоразположението на Баба Марта към къщата и нейните жители. Но не бива да простират нищо бяло, за да не падат слани и градушки през годината. А децата също трябва да излязат първи навън, за да зарадват Баба Марта и тя да ги дари със здраве и настроение.

   Каквато и символика да има, на този ден всеки дарява и е дарен с мартеничка с пожелание за здраве, добро и обич, носи много настроение и е повод за празник на сетивата и на душата.