club50plus.bg

Вяра и доверие в едно, руската църква отблизо

Голямата резбована врата се отваря и попадаме в цветна градина с дървена църква като от приказките, с няколко кубета и камбанария в отделна постройка. Възрастен свещеник посреща гостите с благословия. Няколко минути щракането на фотоапаратите поддържа музейно усещане за мястото, но илюзията е бързо разсеяна. Храмът е действащ. А съседната красива сграда, също изцяло от дърво, се оказва рехабилитационен център за наркомани. „Имаме 87% успеваемост в преодоляването на зависимостите", обяснява напевно един от духовниците.

В горите на далечния север, „руската Финландия", древните дървени храмове са една от атракциите за чужденците. За местните обаче това са си техните църкви. Животът кипи и от двете страни на оградата.

На няколко километра от селището Сапьорное бързеите между езерата Вуокса и Суходолское са привлекли десетки почитатели на рафтинга. Младежите от рехабилитационния център навярно също отскачат при тях, но основната цел на пребиваването им е да изменят своите греховни привички и с помощта на протойерей Сергей Белков да ги превърнат в добродетели. Покровителка на благородните им занятия е прочутата Коневска икона на Божията майка. Родителите на наркоманите също са привлечени в начинанието и посещават курсове с психолози, за да бъдат в крак с децата си по пътя на изцелението.

Църквата ли е близо до хората или те самите търсят и поддържат жива тази връзка? Задаваме си този въпрос многократно при срещите с руското православие. Кърпите, с които жените покриват главите си на влизане в храмовете, са само един от външните белези. По-впечатляващо е общуването между миряни и свещеници, на което ставаме свидетели.

В Покровската църква, един от големите дървени храмове в покрайнините на Санкт Петербург, който е и архитектурна забележителност, отецът е покрил главата на млад мъж близо до олтара и двамата тихо разговарят. Присъствието ни с нищо не пречи на изповедта, повечето от нашата група спазват предупредителния знак на входа да не се снима. Не след дълго младежът излиза навън и се отдалечава, хванал ръката на русокосо момиче. Петнистият му панталон не ни дава достатъчно информация – може да е военен, може просто да е почитател на стила „милитер". За доверието му към свещеника обаче няма никакво съмнение.

Вяра и доверие в едно. След богослужение в прочутия Спасо-Преображенски събор на о. Валаам, говорим с нашите домакини за това, впечатлени от огромния брой хора, чакащи за изповед и за взимане на причастие в края на литургията. Търсим мост към нашите измерения, споровете в българските медии, нападките срещу клира, идващи  най-често от хора, които влизат в църква един-два пъти в годината. Изразът „великденски християни" се оказва непонятен за руските ни приятели – „Что такое?".

Неделна служба в подворието на манастира Оптина пустиня отваря друга страница пред любопитните очи. Както и в някои от нашите храмове, в едно от крилата се извършва ремонт. Това не пречи до началото на литургията да се запълни всяка педя. Всички присъстващи знаят и изговарят Веруюто и Отче наш, така е и у нас на много места. Един детайл обаче е много различен. Влезли сме по-рано и заварваме края на утринната служба. Докато един от свещениците завършва проповедта и разговаря с енориаршите, друг посреща хора, които се разделят този ден с починал роднина. Храмови служители отстраняват капака на ковчега, близките минават напред, а покойникът остава така, с лице към олтара, тялом и духом на последната божествена литургия в своя живот. Може да е бил силно вярващ и семейството му да изразява по този начин волята му, предполагаме.  Храмът постепенно се изпълва с народ, не личи някой да е изненадан. Чак след близо два часа, на излизане, виждаме и хора с цветя, дошли за опелото, което ще последва.

Църквата – това са хората, гласи библейското разбиране. Припомня ни го едно специално събитие в най-представителната катедрала на Санкт Петербург – Исакиевския събор, където звучат древноруски разпеви от преди 400 години, разучени и изпълнени от гостуващи музиканти от над 20 страни. Но не това е най-впечатляващото в тази „мисионерска" литургия. През цялото време богослужението, водено от епископ Амвросий, е съпроводено от коментари на отец Андрей Кураев, който на съвременен руски разяснява какво се случва в храма, с какви събития от раннохристиянските времена е свързана всяка част от литургията. „Ако тази традиция се бе предавала от поколение на поколение в православните семейства, то сега обясненията биха били излишни", обобщава накрая участието си духовникът.

Като чужденци сигурно сме хванали повече лъскавата страна на картината. Многолюдното присъствие в храмовете може да е било подсилено и от такива като нас, приходящи. Но дори и така да е, усещането за живи корени бе смайващо.

За значимото място, което руската православна църква има в живота на обикновените хора, ни дава знак дори шумният процес срещу трите млади московчанки, отправили пънк молитвата „Богородице, изгони Путин!" в храма на Христос Спасителя. Обществото е разделено, едни хулят възмутено, други се изправят в защита. "Ако бяха пели на улицата, никой нямаше да ги знае", коментира пред нас връстник на "хулиганките".