club50plus.bg

Ползите от подобна концентрация на власт не обезсилват вредите

Такова е заключението на едно уникално швейцарско научно изследване. За да се предотвратят отрицателните последици от прекалената концентрация на власт, са необходими нови наднационални институции, убедени са изследователите.

Учените от Федералното висше политехническо училище в Цюрих (EТНZ) са подложили на анализ връзките между активните фирми на планетарно равнище. Тези експерти по комплексни системи смятат, че една много малка групичка компании контролира около 40% от оборота на повече от 40 000 действащи дружества на петте континента.

Три четвърти от тези мултинационални компании, които образуват един вид „супер ядро", са банки, посочват авторите на изследването, което е първото, съумяло по емпиричен начин да идентифицира тази мрежа.

В това ядро от 147 компании

са банки като ING Bank, Citibank, UBS, Deutsche Bank, BNP Paribas и други подобни глобални финансови гиганти.

„Една голяма мултинационална компания може да има повече власт, отколкото президентът на една малка или средна държава", отбелязва Мауро Баранзини, бивш декан на Икономическия факултет на Университета на италианска Швейцария и член на научния екип, осъществил проучването.

Изследователите са разгледали и въпроса за ползите и вредите от подобна концентрация на власт и смятат, че има както минуси, така и плюсове. По-специално, посочват те, цените на услугите и стоките биха били по-високи при една фрагментирана система. Но и опасностите не са за подценяване, особено, когато

съдбата на милиони е в ръцете само на няколко души

Тези висши мениджъри с помощта на лобитата в парламентите и директните влияния върху управляващите могат да упражняват власт върху политическия живот, а оттам и върху демократичните процеси. Освен това, в случай на шок от рода на този през 2008 г., системата може да се окаже слаба. А и самото концентриране на власт е в противоречие с концепцията за свободен пазар, която предполага съществуването на голям брой производители, търговци и купувачи.

Самата принадлежност на дадена фирма към клуба на властимащите вече укрепва нейните световни позиции, защото взаимоотношенията между клубните членове дават достъп и до други властови центрове, отбелязват изследователите. Друг е въпросът, че в света на големия бизнес и малко етика няма да е излишна.

Всъщност в основата на най-влиятелната групировка в света не може да се каже, че стои някакъв план или заговор, това е по-скоро резултат от естественото развитие, в резултат на което днес се наблюдава прекомерното нарастване на мястото и значението в света на финансовия сектор. Финансите се откъснаха от производството, селското стопанство и основните услуги, т.е. от тези, които действително създават реалните материални и парични блага.
Най-голямата

концентрация на икономическа и политическа мощ

и власт се наблюдава според изследването освен във финансовия сектор и в автомобилната промишленост. Големите производители в света днес се броят на пръстите на едната ръка.
Подобно явление се наблюдава и в стоманодобива, където в световен мащаб господства индиецът Митал.

Освен в икономиката, процесът на концентрация се развива и в областта на културата и на образованието. Пример в това отношение е Нобеловата награда за икономика, която по правило се присъжда на учени от една шепа изследователски и университетски центрове, разположени в две-три държави в света. Представителите на идейните течения, които са непопулярни в тези институти, просто се игнорират. Така учените с наистина оригинални и революционни идеи остават неизвестни и непризнати, а това забавя развитието на човешкото познание.

Същото важи и за учебните помагала. В европейските, американските или японските университети се приемат за меродавни учебници два-три труда по икономика, които в доста отношения си приличат, но така или иначе се налага да се изучават от студентите.

Всичко това не означава, че трябва да се вземат някакви извънредни мерки за ограничаване на връзките в икономическите среди, защото това просто е невъзможно. Или поне докато многонационалните компании функционират на такова равнище, на което

няма адекватна институция,

която е в състояние да ограничи прекалената им власт.
Което обаче не означава, че тези мастодонти не трябва по някакъв начин по-добре да се контролират, отбелязват изследователите.

За тази цел те препоръчват ново международно споразумение, подобно на това от Бретън-Уудс след Втората световна война, което да гарантира по-голяма стабилност. Добре би било също така да има и повече правила или нещо като „Такса Тобин" на името на американския Нобелов лауреат, който беше предложил спекулативните транзакции да се облагат с данък. Полезен би бил и засилен контрол върху спекулативните сделки, особено тези със суровини, с енергийни източници или с хранителни продукти.

За да се противодейства на монополните и рестриктивни практики, удачно би било и създаването на съд, подобен на Международния наказателен съд в Хага, тъй като антитръстовите институции оперират единствено на национално равнище и не могат да се противопоставят на процеса на международна концентрация.

„Историята ни е белязана от групировки, които в даден момент стават изключително мощни. Смятаме, че нашето общество разполага с антивирусите, за да ги неутрализира. Остава да видим дали подобна практика ще се окаже ефективна и срещу мултинационалните компании", заключават швейцарските изследователи.