club50plus.bg

Баба Марта бързала, мартенички вързала

В българската, повече от хилядолетна, традиция този празник по своята същност е езически, но станал много мил и красив, затова народът ни е решил да го запази до днес включен в списъка на традиционните си празници. От стародавни времена в представите на древните българи пристигането на Баба Марта се е свързвало с началото на пролетта. Същинските пролетни празници и обичаи започват с първи март.

Това е Марта или Летник

Обичаят се чества още при изгрев слънце. Жените изнасят на двора червена дреха или прежда, които остават там да престоят девет дена. То е за да веселят Баба Марта, а тя от своя страна да осигури хубаво време.

Старите баби не излизат тази сутрин навън по двора, да не ядосат Баба Март. Младите стопанки изчистват основно в този ден цялата къща и двора, запалват боклука. С това действие трябва да изгорят всички насъбрали се "лошотии" от отминаващата зима. Прави се за здраве на децата и за благодатна година.На този ден от сутринта всеки се закичва с мартеници.

Наричат ги още мартенка, кичилка, китица, галалушка. По традиция се приготвят предишната вечер от най-възрастните жени в семейството. Заплита се бял и червен вълнен конец, който рано сутринта се връзва по ръцете, в плитките и вратлетата на децата. Или на хурката на бабите, на малките кончета обикновено се слагат тежки червени пискюли, които предпазват животните от уроки, както и на теленца, на агънца. Вплетените бели и червени конци символизирали светлината, зачеването и раждането, новото начало в природата за здрав и добродетелен живот. В своето развитие мартениците се усложняват и получават с времето допълнителни украси като парички, кръстчета, фигурки от дърво и друг материал. В някои области мартеница се носи до 9 март, когато е празникът Младенци /в чест на светите 40 младенци-мъченици/. В други краища на страната мартеница се носи докато видиш щъркел, или до 22 март, първия ден на пролетното равноденствие. Тогава слънцето "се обръща на лято" и забива "40 нагорещени шиша в земята".