club50plus.bg

Избор винаги съществува, просто трябва да го направим

Понякога се вглеждаме в дребнотемието, увеличаваме значението му и дълго го изучаваме. Прилича на мръсно, с много и различни по форми петънца, но нямаме никакво желание да ги изчистим. Гледаме ги и като че ли им се любуваме... Идват ни на ум препаратите, тялото ни е готово да изтича за четките, с които ще ги отстраним и ще блесне чистотата, но не предприемаме и стъпка. Стъписваме се за един кратък миг и се правим, че не ни засяга?

Спускаме се по нанадолнището, ожулваме крилете на чувствителността си и се насочваме седнали на весела шейна към блатото. Дребнотемие... “Бебето е починало. Задушило се е в съня си...”, това не е извадка от поредната доза черна хроника, а тъга в едно близко семейство. Изведнъж вайкането, че заради преместването в ново жилище няма къде да се спи и липсват пари за купуване на канапе, столове, пералня... подозренията, че дъщерята предпочита да я издържаш, а също и приятеля й, че... се стапят. Стават като капки от дъжд по прозореца. Замръзваш. Проблеми ли са твоите?

Трудностите са единствено в очите ти

  А виж, това което се е случило в близкото семейство е трагедия. То е непоправимо и докарва плач и безсилие. Непоправимо е.Дребнотемието е като фалш, ненанучено и невярно свирене, използване на инструмента за правене на шум, а не прецизност и обич, за да създадеш атмосфера, излъчване и музика.

Дребнотемието е бърборенето заради навика да запълваш спрялото понякога време и неостаряващото любопитство да надзърташ предимно оттатък, зад завесата, зад оградата, над балкона... а не в твоя хоризонт. В твоето око.
Дребнотемието. "Едвам не умрях преди година и оттогава разбрах, че трябва да се радвам на всеки ден, без значение дали е тежък или светъл. И сега избирам радостта. Вече не чета тъжни истории, не слушам лустросани и намазани с лукс новини по телевизията. Защото огънят в душата ми загасва, а аз не искам да се връщам към пепелището..." разгръща страница от душевността си приятелка пенсионерка.

Дребнотемието? Може би ще го причислим и към онези детски и задължителни болести /като дребната шарка/, през които минава всеки по пътя към съзряването? Но пораства ли ни устата в един по-късен момент и дали помъдряването не е твърде болезнено... Зависи от учителите ни и от обстоятелствата.
Дребнотемието ни връхлита и въвлича в капана на намусените делници и оковите на обстоятелствата. Проблем след проблем и сме в сокоизтисквачката на сивотата. Още минута и ще ни се привижда решетъчна синева и облаците ще продрънкват в тон с железните вериги.

Дребните грижи обичат да се правят на страшни и да ни плашат.

Ако са ни проследили и знаят за слабостите ни. В състояние са да ни хванат в паяжината и да пропуснем важните и заслужаващи силите ни въпроси.
Дали сме достатъчно светли и отворени хора, които не се заиграват с пясъка, пъхъщ се без разрешение през вратата на дните ни. Ситото на преценките ни вероятно може да се смени и да не пропуска дребосъци...
Големите хора разглеждат внимателно големи грижи... А малките – решават ги без да се суетят и паникьосват.
Казват, че винаги съществува избор.
Поне един приятел, врата, на която да почукаш. Човек, който разполага с неограничено време.

Блато ще има, но също и небе. И слънце.

Материалът не участва в разпределението на месечната награда