club50plus.bg

От много време се опитвах да стигна до женската душа! Но все не ми се удаваше. Затова си купих най-модерната GPS навигация. В магазина ми казаха, че с тази навигация ще мога да отида навсякъде. Била безпогрешна. Качих се на колата, сложих навигацията на арматурното табло и зададох координатите. Написах "женска душа" и зачаках GPS-ът да ми начертае маршрута. Той се "позамисли" малко, но ми обозначи с червена линия пътя. Ха!? Картата показваше, че женската душа е съвсем близо - на две-три преки. Сърцето ми се разтупка от вълнение. Тръгнах по маршрута. Началната точка беше -  "очи на жената". Но какво трябваше да направя!? GPS-ът  ми съобщи с електронно генериран мъжки глас: "Влез през очите и след ирисите завий плътно вдясно към дясното мозъчно полукълбо на жената!" Дадох мигач и завих. Едва взех завоя - много остър беше, чак леко поднесох и се ударих в един ствол на пътя. Оказа се, че бил... мозъчния ствол. Заобиколих го и продължих. GPS-ът ми съобщи да карам все направо до функциите на дясното мозъчно полукълбо на жената. Каза ми да карам, докато не срещна по пътя  пътни знаци за усещания, символи и образи, пространствено  възприятие, фантазия, импулсивност, поемане на рискове.

Карах, карах - всички знаци се изредиха. Накрая GPS-ът ми съобщи да завия наляво след пътния знак за поемане на рискове. Завоят беше много рисков - поднесох и се ударих челно в периферната нервна система на жената. Изкривих една мантинела, разделяща соматичната от вегетативната нервна система. От толкова нерви ме хванаха нервите! Но обърнах и продължих. GPS-ът ми каза да карам направо, докато стигна до тунели. Така влязох в кухите, тръбести образувания на женската сърдечно-съдова система. Беше тъмно, пуснах фаровете на дълги. GPS-ът ми изкомандва: "Завий наляво, мини през лявото предсърдие и спри на стопа при аортната клапа!" Вече бях много близо до женската душа, само на едно кръстовище. Очаквах с нетърпение да угасне червеният светофар за съкращение на сърдечния мускул - систола, и да светне зеления светофар на диастолата- отпускането му. След този светофар щях да вляза в сърдечните камери. Там някъде според GPS-а трябваше да е женската душа. Обаче точно тук, накрая, GPS-ът блокира и започна да повтаря: "Няма връзка с базата данни, няма връзка с базата данни!" А аз се намирах точно на кръстопът - между лявата и дясната камера на женското сърце. Зад мен се образува цяла колона от бели и червени кръвни телца, които бързаха за работа и започнаха да натискат нервно клаксоните. Ударих силно GPS-а по корпуса и той най-накрая зацепи.

Показа ми къде е женската душа... А!? Дали не се беше тотално бъгнал този GPS - показваше ми, че женската душа е точно тук, на кръстовището. Кръстовище, в което пътищата едновременно свършваха и започваха, кръстовище, което беше начало и край на всеки път от и към сърцето. Кръстовище, на което не можеш да останеш дълго, защото трябва да тръгнеш по някой от неговите пътища, да избереш посока - грешна или вярна. Кръстовище, което го няма на никоя пътна карта, в никоя база данни. Кръстовище, за което няма пътни знаци, освен един. Това е знакът "стоп". Знак, с който трябва задължително да се съобразиш и да спреш на място за малко... За малко, но достатъчно, за да разбереш, че точно това е крайната дестинация, която винаги си търсел!