club50plus.bg

Възможните пет сценария за излизане от кризата

След две години смущения, сътресения и мини земетресения, еврозаната е изправена пред стената (а борсите са на пода). И отгоре, и отдолу назряват решения. Какви са обаче те?
Между нерационалното поведение на пазарите и туткането на политиците, сценариите се множат. 

Предлагаме на вашето внимание пет възможни решения, които не се изключват взаимно.

В дискусията, на базата на която са изведени петте възможни сценария за решаване на гръцката дългова криза, са участвали шефът на Обсерваторията по икономически политики в Европа Майкъл Деволи, професорът по икономика и финанси Жан-Жак Роса и професорът, шеф на катедра по Индустриална икономика в Националната консерватория на изкуствата и занаятите и член на Съвета за икономически анализи във Франция.

Гърция излиза от еврозоната

1. Гърция официално признава, че е в състояние да постигне целите си за намаляване на бюджетния дефицит и да върне дълга си от 350 млрд. евро, което представлява 163% от нейния БВП според най-оптимистичните оценки.

Различните планове за оказване на помощ на Гърция се състояха в отпускането на нови кредити, които само увеличиха задлъжнялостта на страната, а в замяна се изискваха строги мерки за пестене на средства, което пък се изразява в забавяне на икономическия растеж.

В резултат на това съотношението на дълга към БВП се влошава и положението на Гърция като цяло се утежнява, вместо да се подобрява.

2. При това положение се разработва и приема план за реструктуриране на дълга (изплащането му се разсрочва във времето). Така че Гърция задрасква 45% от общия дълг, т.е. 158,5 млрд. евро и постига средното равнище на задлъжнялост в еврозоната за 2012 г. – 89% от БВП.

3. Първите жертви на преструктурирането на гръцкия дълг са европейските банки и по-специално гръцките, тъй като точно те притежават най-много гръцки държавни облигации, все още неизкупени от Европейската централна банка на вторичния пазар.

За да предотврати верижните фалити в европейския банков сектор, Европейският фонд за финансова стабилност се втурва да помага на гръцките банки, възползвайки се от разширените му на 21 юли компетенции. Гръцката зараза е избягната.

4. Управляващите в Гърция стигат до извода, че влизането на страната в еврозоната е провал. В основата си икономиката на страната е прекалено различна и специфична и натискът на скъпото евро пречи на възстановяването на деловата активност.

Освен това, и политиците, и населението в много други страни от еврозоната вече не искат тези „деца, на които постоянно трябва да им подреждаш стаята", според думите на член на делегацията от експерти, натоварена на контролира изпълнението на гръцките мерки. Гърция решава да излезе от еврозоната.

5. За да възстанови икономиката си с излизането от еврозоната страната вече ще разполага с оръжието на конкурентната обезценка на местната валута. При слаба и евтина драхма, експортът ще стане по-лесен и по-привлекателен, а това ще дръпне напред и индустрията.

Но не всичко в действителност е толкова розово. Какво, например, става със старите дългове в евро, с международните договори, със заплатите, с активите на гражданите?

Освен това, при девалвация, цената на вноса расте. А през 2010 г. Гърция е внесла стоки за 50 млрд. долара и услуги за 20 млрд. Жизненото равнище на гърците рязко пада надолу.

Вероятност: 2 от 5 (5 е максимална оценка за възможностите)
Осъществимост: 3 от 5

Германия се отцепва

1. Пред лицето на дълг „извън контрол", по признанието на самото ново гръцко Бюро по бюджета, и при наличието на смятани за недостатъчни усилия за намаляване на дефицита, европейците и Международният валутен фонд решават да не изпълнят последната част от спасителния план за Гърция. Така тя не получава очакваните 109 млрд. евро.

Неспособна да се справи с текущите си разходи и с изплащането на дълга, не разполагаща с никаква възможност да получи от пазарите нови заеми, Гърция престава да плаща по целия или по част от държавния си дълг.

2. Такова изоставяне на Гърция от европейските ѝ партньори развихря паника на пазарите, убедени, че това е доказателство за неспособността на страните от еврозоната да се договорят за трайно спасяване на еврозоната. Финансовите среди вече не приемат не само гръцкия дълг, но и дълговите книжа на т.нар. слаби страни, по-специално Португалия и Испания, но също и облигациите на Франция и Италия.

Една толкова силна и масирана атака принуждава засегнатите страни да се обърнат към Германия и да ѝ искат 2000 млрд. евро, според някои икономисти. Сума, която Германия не може или не иска да отпусне

3. Ангела Меркел, под натиска на общественото мнение в страната си и на работодателите, погребва еврозоната в сегашния ѝ вид.

„Проблемите на еврозоната не започнаха с Гърция. Те са породени от различните икономически възможности на страните. В едната група са държави като Франция, Италия и Испания с дефицитен търговски баланс. В другата група са страни като Германия, Холандия и Австрия с излишъци по платежния баланс", припомнят икономисти.

4. При наличието на тези различия се взема решение за създаването на две еврозони. Едната ще бъде евроМарка със силна валута, търговски баланс с излишък и икономически ръст, дължащ се на производството. Тя ще се води от Германия и ще включва Австрия, Холандия, Финландия и дори Дания. Другата еврозона ще бъде евроЮг, ще се води от Франция и ще включва по-специално Испания, Италия, Гърция и Португалия.

5. ЕвроМарка зоната е със силни позиции. „ Ако силните страни си направят собствен съюз, те ще се радват на много позитивен имидж в света. Тяхното евро ще се наложи в съперничеството с долара и те ще внасят на ниски цени", обяснява един виден френски икономист, според когото обаче ще се получи „нестабилна геополитическа ситуация след години на стабилност".

Страните от евроЮг от своя страна се възползват от конкурентна девалвация, за да ускорят икономическия растеж.

6. По-нататък всичко зависи от формирането на двете еврозони. „Ако това стане чрез сътрудничество, основният проблем може да бъде решен. Германия се ангажира да ограничи поскъпването на нейната валута и да финансира Европейския фонд за финансова стабилност. Би се получила ситуация, при която всички печелят", обяснява друг експерт по международни финанси.

Други наблюдатели обаче напомнят, че „евроЮг ще продължи да бъде съставена от страни с неравномерно развитие, т.е. както е сега, и в крайна сметка и тази зона ще се разпадне".

Вероятност: 4 от 5
Осъществимост: 2 от 5

Гръцкият дълг се монетизира

1. Въпреки усилията си, признати от експертите на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, Гърция не е в състояние сама да изплати дълга си: мерките за икономии спъват деловата активност, следователно намаляват способността на страната да изплаща дълг, който само расте с всеки нов план за помощ.
Защото тези планове не са нищо друго, освен отпускането на нови кредитни линии, и въобще не решават основния проблем.

2. Изправена пред недоволството на населението от липсата на перспектива за подобряване на условията на живот и, най-вече, пред риска от спиране на плащанията и дълготрайно разклащане на пазарите, Германия бива убедена от партньорите си в необходимостта държавният гръцки дълг да се монетизира.

В превод – ЕЦБ започва да финансира Гърция, като изкупува от нея държавен дълг и като създава за тази цел пари. Започва да печата пари, с две думи.

3. Проблем: Член 123 на Лисабонския договор забранява на държавите да получават кредити от ЕЦБ и ги препраща за финансиране към частните кредитни институции. Това е разпоредба, която съществува още от договора от Маастрихт (Член 104), но страните членки се решават да го променят поне за времето, необходимо да се реши проблемът с гръцкия дълг. Подобен ефект би имало и издаването на еврооблигации.

4. Разбира се, монетизира се само част от целия гръцки дълг, по останалата част плащанията спират. Целта е ограничаване на масираното емитиране на капиталови книжа от ЕЦБ и привличането и на частния сектор в операцията под натиска на общественото мнение в силните държави.

5. Последиците от монетизирането на дълга зависят от мащабите на операцията. Ако се ограничи само до гръцкия дълг, тя ще се изрази в умерена инфлация, тъй като Гърция „тежи" само 3% в еврозоната. Операцията ще продължи, докато се появят признаци на икономическо оживление, което може да бъде стимулирано и от инфлацията. Европейците, специално по-заможните, ще загубят незначителна част от капиталите си.

Някои наблюдатели обаче не вярват в подобен сценарий, изтъквайки, че е изключено Германия да одобри монетизиране на гръцкия дълг. Освен това, евентуална монетизация можела да предизвика хиперинфлация, тъй като монетизирането на гръцкия дълг неизбежно водело до монетизиране на дълговете и на останалите страни от юга, дори и на Франция.

Вероятност: 4 от 5
Осъществимост: 3 от 5

Слабите страни напускат еврозоната

1. Плановете за помощ са се оказали безполезни. Гръцката икономика е прекалено слаба, за да може сама драстично да намали дефицита си. Извикани на помощ, силните страни, сред които Германия, се противопоставят на монетизирането на дълга и дори на увеличаване на помощта. Гърция е принудена да спре плащанията, най-малкото частично.

2. Големите европейски банки регистрират загуби от милиарди евро под формата на активи без стойност. Разбира се, портфейлите от гръцки държавни ценни книжа бяха ограничени през последните месеци, благодарение на покупките на ЕЦБ на вторичните пазари.

Но пазарите са на друго мнение: спирането на плащанията по гръцкия дълг и изоставянето на страната от нейните европартньори прави играчите още по-подозрителни спрямо другите слаби страни в еврозоната и към европейските банкови институции.

"Какво ще направят френските и германските банки с италианския и испанския дълг – се пита професорът по икономика Жан-Жак Роса. – Ще се съгласят ли да запишат тези ценни книжа в балансите си по пазарна стойност, вместо по номинал, което е само крачка до фалита им?"

Като следствие от растящата паника на пазарите, испанските, италианските и португалските държавни облигации остават извън интереса на инвеститорите и никой не ги иска.

3. Става невъзможно за слабите страни да се финансират на пазарите, които искат от тях прекалено висока доходност, т.е. лихви по облигациите. Защото след гръцкия прецедент властите в тези страни биха могли да преразгледат водената политика и за тях да се окаже съблазнително също да прекратят плащанията по част от своите дългове.

4. Установявайки невъзможността да се развиват при скъпо евро и изправени пред растящото недоволство на населението, слабите страни решават да спрат плащанията и да излязат от еврозоната.

Това е напълно логично, тъй като страните, които имат най-голяма нужда от девалвация, са онези, в които цените и разходите са нараснали най-много през последните години – страните от юга или дори от центъра на Европа.

Има обаче експерти, които не вярват на образуването на съюз на слабите.
„Не е разумно от политическа гледна точка държавите да се съгласяват да образуват слаб съюз. При перспективата на конкурентната девалвация те по-скоро ще предпочетат завръщане към старите си национални валути", подчертават експертите.

5. Напускайки еврозоната, слабите страни в действителност ще извършат конкурентна девалвация. Но този политически акт ще бъде съпроводен от загуба на доверие, което ще има неблагоприятни последици за международните им търговски отношения.

Никой вече няма да им отпуска толкова кредити, след като веднъж вече са доказали финансовата си слабост.
А и подобна операция ще бъде много тежка. Ще трябва да се предоговорят договорите, сключени в евро, дълговете, заплатите.
И не трябва да се забравя, че след девалвация се изнася повече, но че и вносът става по-скъп.

В крайна сметка ще се стигне до всеобщо обедняване на тези страни, които ще се захванат да изнасят стоки с ниска добавена стойност.

Вероятност: 3 от 5
Осъществимост: 2 от 5

МВФ спасява Гърция

1. Това ще бъде сценарият-чудо. И поради тази причина, само чудо може да го предизвика.

Първа възможност: МВФ и останалите европейски страни констатират, че усилията за реформи в Гърция за намаляване на дефицита напредват със задоволителна скорост и че страната ще бъде в състояние да върне всички пари, които ѝ се отпуснат.

Втора възможност: МВФ решава на всяка цена да спаси еврозоната, за да предпази световната икономика, и отпуска заеми на Гърция без да иска повече допълнителни мерки от прилаганите в момента. Доста експерти смятат, че това не е възможно, защото би било самоотричане на МВФ и в противоречие с цялата му досегашна практика.

2. Успокоени от масираните заеми на европейските и световните институции, пазарите се отпускат и дълговете на страните от еврозоната вече не са черната овца. За известно време.

3. При най-оптимистичния вариант, успокояването на пазарите създава условия за траен слаб икономически растеж в еврозоната. Държавите продължават да са обременени от дълговете, което им връзва ръцете за по-значителни инвестиции и води до склерозиране на вътрешните им икономики.

4. При един по-реалистичен поглед, пазарите стигат до извода, че масирани нови кредити няма да доведат до решаването на същността на проблема, а само ще го отложат. А проблемът е неравномерното развитие на еврозоната.

Що се отнася до самата Гърция, основният проблем е ниската конкурентоспособност на нейната икономика, която се нуждае или от рязка девалвация, или от дълготрайна дефлация и рецесия.

Отпускането на голям заем от МВФ без допълнителни изисквания би показало още, че Европа е безсилна. Това би спасило само за кратко време Гърция и въобще не решава проблема с хетерогенността на еврозоната.

Вероятност: 1 от 5
Осъществимост: 3 от 5

И още една дума

С уговорката, че това все пак са мненията на учени от академичните среди, а не на реални политици, силно впечатление прави често споменаваната нееднородност и неравномерност на икономическото развитие в страните от еврозоната като една от основните причини за сегашната криза. Тази хипотеза се споделя и от мнозина други и пряко засяга и България по отношение на нейните аспирации да влезе в еврозоната.

Ако тази теза се наложи като реална политическа оценка, няма да бъде чудно ако влизането в еврозоната на нашата страна се отложи за неизвестно кога. А дори и да не се превърне в бариера пред нашите амбиции, тя доста красноречиво ни подсказва, че приемането на еврото не е манна небесна и колкото решава проблеми, толкова и създава нови.