Какъвто човек пръв влезе в дома, такава ще е годината
Игнажден е на 20 дкември и е голям църковен, неподвижен празник. Посветен е на Свети Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните.
Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян /98-117/ заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.Обреди и обичаи
Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат, Игнатовден - наричан е с различни имена и е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват коледните празници и новата година. Свързването на Игнажден с честването на нова година определя и обичаите и обредите, изпълнявани на празника.
Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слагат сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици", не работят, за да забременеят и раждат по-леко своите деца.
На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни /от Игнажден до Богоявление: и прехода от старата към новата година.
Най-характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутрин, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Тъй като не се знае какъв късмет ще донесе първият гост, в някои краищ на страната било прието на Игнажден да не се ходи по къщите, особено сутрин. В други области съществува традицията всяка къща да си имасвой сполазник. Това обикновено бил човек, чието посещение на Игнажден е донесло радости и богатство на дома. Ето защо той се канел отново със специаленритуал.
"Добро утро! Да ви е честита младата година!"- поздравявал сполазникът още от портата. След това според обичая той отивал първо при дръвника, за да вземе една шумка от дъбово дърво. Влизайки в къщата, той се отправял право към огнището и докато разбърквал огъня с пръчката, благославял: "Колко искри, толкоз пиленца, теленца, яренца, жребчета, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци сиромаси и по цел народ!" Докато изказвал благословията, цялото семейство седяло почитателно около него и след всяко пожелание повтаряло: "Амин, дай Боже!".
След благословията сполазникът сядал до огнището, а стопанката на дома му подавала сито, пълно с пшеница. Със сито в ръка скъпият гост обикалял навред дома и като "сеел", благославял: "Да се роди жито, дето рало ходи и дето не ходи!"
Според поверието полазникът, както и всеки, който посети този ден къщата, трябвало да седне за малко край огнището, за да лежат квачките на яйцата си и да дойдат по-скоро годежари за момата.
На Игнажден момата, която иска да разбере кой ще бъде бъдещият й съпруг, отивала при дръвника, сядала на него и посипвала глатата си с ечемик, като наричала: "Който ми е на късмета, да дойде нощес да го жънем заедно". После вземала малко тресчици и ечечик и ги слагала под възглавницата си. Вярвал осе, че когото сънува тази нощ, той ще бъде бъдещият й съпруг.
На този ден не се дава в заем, за да не се даде берекета , не се ходи по съседи, за да не се пръскат кокошките.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.
В Североизточна Българи е познат обичаят вардене квас, пазене на квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са гоставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той зцащитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.
Празнуват : Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен.
Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.
Все още няма коментари