Малцина са добрите играчи, по-добре е да се въздържаме от резки движения
Годините на лихвените екскурзии, които българите бяха свикнали да правят от началото на 2009 г., тичайки от банка в банка с торба пари, заради по-висока лихва, вече изглеждат безвъзвратно забравени. Хората продължават да трупат, но по-скоро по инерция, като мярка срещу кризата или като нейно следствие – липса на друга възможност за инвестиции.
Тя, кризата, уж отминаваше, а всъщност започна да се задава с нова сила в края на отминалата 2011 г. Като втора вълна – с риск да помете всичко, което не се е хванало здраво, по пътя си. Затова са и рекордните спестявания на обикновения българин, надхвърлили 30 млрд. лв.
15 години след ужаса на хиперинфлацията, изяла влоговете в банките, някои от които вече не съществуват, страхът не е от ново обезценяване на лева, а от срив или изчезване на общата европейска валута. Във всички държави от Европейския съюз, а и в САЩ, се навъдиха много „сценаристи", които разиграват всевъзможни сценарии за разпадането на eврозоната и евентуалните последици. Те със сигурност ще са катастрофални за икономиките, а също и за българската, която сега се крепи основно на износа към ЕС.
Въпросът е в каква степен биха пострадали или спечелили тези, които имат депозити и съответно кредити в евро. Защото ако някой губи, то неминуемо друг печели. Именно това е въпросът, който най-често ми задават роднини, приятели и познати – като продължение на „къде да си сложа парите и в каква валута", на който отговарях преди време.
Винаги избягвам на давам категоричен отговор – ако знаех точно какво ще се случи, щях да съм милионер. Това обаче не пречи да се разсъждава по темата, макар и под натиск, като този, който ми оказва кумът, който бачка в САЩ, с вечния си лаф:
„Ти гледай доларът да стане 1,80 лв."
А може би трябва точно оттук да тръгнем, защото всичко в момента показва, че доларът наистина се завръща като валута-убежище в цял свят.
Тези, които обърнаха депозитите си от евро в долари преди месец вече са спечелили близо 4% след като търговията с тази валутна двойка вече клони към границата 1,27 долара за евро. Е няма такава месечна лихва в нито една банка по нито един депозит. В най-добрият случай тя е 10 пъти по-ниска – 0,4% (4,8% на годишна база).
Въпросът е докога доларът ще поскъпва по този начин и оправдано ли е човек да рискува и да връща спестяванията си във валута, която у нас може да се използва само и единствено за спекулация. С левът се разплащаме, еврото използваме при бизнес и туризъм в целия Европейски съюз, а доларът е само убежище и застраховка, каквато доскоро никой не искаше.
Доколкото вероятността от разпад на еврозоната все още е твърде малка, всеки спестител трябва да подхожда изключително внимателно към подобна стъпка – да обръща спестяванията си от една валута в друга. При подобна операция има чисто технически загуби от превалутирането и курсовите разлики „купува" и „продава" на банките.
Но фактът, че доларът отново е нагоре и най-вероятно това движение ще продължи през цялата година, отново показва, че е добре никога всички пари да не се държат в една и съща валута, защото рискът винаги е много висок. Затова е най-добре да спестяваме по малко в евро, долари и левове, като по този начин си връзваме гащите, а и сънят ни ще е по-спокоен.
Иначе няма място за кошмари, защото
влоговете са защитени по закон
от държавата в размер до 100 000 евро и равностойността в лева. Тази равностойност е защитена от закона за валутния борд, което означава, че каквото и да стане, ние ще получим по 1,95583 лв. за всяко евро. Не е ясно обаче при евентуално обръщане в следствие на форсмажорни обстоятелства, каквото би било изчезването на еврото, дали ще има загуби от обръщането на курса, защото и в този случай говорим за банкови такси. Но това са бели кахъри при положение, че има фиксирани срокове в закона за обезщетенията.
По-важно е да се види какво ще стане в случай, че еврото продължи да си съществува – най-вероятния сценарий – но подложено на доста големи рискове от дълговата криза в определени държави от ЕС. Това неминуемо ще вдигне рисковата премия, ресурсът в Европейският съюз ще поскъпне и това автоматично ще се пренесе и у нас.
Един от възможните резултати е банките да вдигнат лихвата по евровите депозити, с цел привличането на повече вътрешен евров ресурс. Това автоматично ще се отрази на държателите на еврови депозити.
Има два варианта. В първия случай банките ще вдигнат лихвите по еврото и ще намалят разликата между процентите в евро и в лева, а спестителите в евро ще спечелят.
Възможен е обаче и друг сценарий. При него банките пак ще намалят лихвената разлика между евро и левове, но това ще стане, като намалят номинално и двете лихви. При това положение ще загубят всички. Вторият вариант е доста по-вероятен защото банките имат пари, те са максимално ликвидни в момента и определено не биха плащали скъпо за нов ресурс.
Играта на губещи и печеливши при евентуален разпад на еврото ще бъде още по-отчетлива в
сферата на кредитите
Там нещата могат да придобият по-груби измерения с елементи на екшън и хорър.
На такива мисли ме навежда и пресният спор между банките и финансовия ни министър, който смяташе, че може лесно да ги натисне и те да свалят лихвите по кредитите.
Горчивата истина е, че в условия на валутен борд, нито първият финансист на държавата, нито гуверньорът на централната банка имат каквито и да е лостове да повлияят съществено върху лихвите по кредитите. В това е и смисълът на борда – да няма вредна намеса, защото видяхме какво се случи преди 15 години. По-добре скъпи пари, отколкото никакви.
В случай, че еврозоната се разпадне много бавно, или в по-добрия случай се ограничи до дълга агония и дълбока обезценка на еврото спрямо долара и другите основни валути, тези които имат кредити в евро определено ще спечелят. Особено хора, които имат бизнес със страни извън Европейския съюз или могат да преоформят част от доходите си в долари. Това съвсем не са редки случаи, като се има предвид, че хиляди семейства у нас продължават да се издържат от един или няколко свои членове, които работят зад океана. Оттам парите директно идват в долари и плащането на кредити в евро и левове ще става все по-лесно и по-евтино.
Разбира се има и доста по-неприятен вариант, при който банките ще увеличат лихвите по евровите кредити, защото ресурсът е поскъпнал. Оттук и месечните вноски за редица хора могат да станат непосилни.
Същото се отнася и да най-масовото упражнение –
кола на лизинг
Лизинговите компании през 2008 г. масово решиха да подменят договорите и да ги обърнат от левове в евро. Тогава идеята беше, че съвсем скоро ще влезем в еврозоната – нещо което в момента никой не обсъжда. Сега, ако еврото се обезцени силно и се смени курсът лев-евро, заложен в закона за борда, или еврото изчезне и се върнем отново към германска марка, но при друго съотношение марка-евро, което си е твърде възможно, всички които имат коли на лизинг ще спечелят, и то много. Разбира се, може и не в такива размери, както през 1996-1997 г., когато хората изплащаха за ден цели апартаменти с 2-3 лева.
Все пак е по-добре да не се надяваме на такива „пирови" печалби, които от друга страна ще доведат до масово обедняване на основната част от българите. Те и в момента са е достатъчни бедни и едва ли мислят в каква валута да спестява.
Говорейки за ипотечни кредити и лизинг, неминуемо стигаме до още един инвестиционен инструмент, който е любим на масовия нашенец –
недвижимите имоти
Евентуален разпад на еврото със сигурност ще повлияе значително върху този пазар и това не се отрича от никой брокер. По-вероятно е обаче цените на имотите не само да не паднат, но и да се стабилизират с леко покачване.
Логиката е желязна и се основава на „принципа на скачените съдове". Щом цените на имотите започнат да падат неудържимо, хората продават даже и на загуба и слагат парите на лихва в банката, като лихвите в такива моменти винаги са нагоре. Ситуацията в момента изглежда точно обратната. Лихвите по депозитите спряха да се качват, а евентуална обезценка на еврото ще направи депозитите още по-нeпредпочитан инвестиционен инструмент. В този случай хората директно се насочват към пазара на имоти и цените при натиск от страна на търсенето неминуемо ще се качат, но от евро ще минат отново в долари. На това разчитат и брокерите, чиито бизнес в момента е в долна мъртва точка и там си стои цяла 2011 г. Но... „мъртвецът си е отворил едното око".
В крайна сметка вариантите в момент на криза, свързана с единната европейска валута са много. Надеждата е, че е по-добре подобна криза да не настъпи въобще и сегашната да се ограничи максимално. Защото практиката показва, че масовият спестител винаги губи от резките движения, а печелят малцина, които със сигурност нямат нужда от съвети.
Костадинка написа:
Преди почти 13 години
Щом е ИГРА - разбира се, че е опасна!