club50plus.bg

Отстъпиха ли място Пижо и Пенда на Барби и Спайдърмен

В навечерието на 1 март могат да бъдат видени какви ли не мартеници. Изненадват с формите си, като наред с червеното и бялото присъстват и не толкова популярни цветове от типа на зелено, розово, синьо, кафяво. За съжаление, все по-малко хора се замислят над символиката на доминиращите цветове и възприемат по-нетрадиционните като нововъведение. Все по-рядко се среща класическата мартеница. Пижо и Пенда отстъпват място на куклите, героите от детските филмчета или на най-известните в момента певци. Всичко това изменя чисто българската традиция, а каква всъщност е тя?

Мартеницата има много древна история

Мартеницата има много древна история. Този обичай датира още от времето на хан Аспарух. След като той създал българската държава, искал да направи жертвоприношение.

На рамото му кацнал сокол, на чието краче висяло снопче копър, завързано с бял вълнен конец, половината обагрен в червено. Този копър му бил изпратен от неговата сестра Хуба. По белия конец имало червени капки кръв от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огън с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с конци в тези цветове. Денят бил 1 март, а връзката нарекли мартеница, по името на месеца. Така тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие. По този начин се появила практиката да се носят мартеници в бели и червени цветове. В класическия си вид тя представлява усукани бял и червен конец. Цветовете имат своя символика: червено – кръв и живот, а бялото – чистота и щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата усукан бял и червен конец, за да бъдат здрави. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме.

Символика на празника и неговото проявление днес

Настъпването на Баба Марта е символ на пролетта и носи пожелание за здраве. Този празник поставя начало на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завръзването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция. Според поверието носим усуканите конци до появата на щъркела, който е и предвестник на пролетта.

В наши дни мартениците не са такива, каквито са били преди десетилетия. Разпознаваме ги единствено по присъстващите червени и бели цветове, тъй като пластмасата не е част от един типично български символ. Тази традиция бавно, но осезателно се подменя под чужди влияния. Навлизат китайски мартеници, българинът не търси традиционното, а модерното, като дори и не се замисля за символиката й. Така окичени с куклички, мечета и цветя посрещаме Баба Марта, без да съзнаваме, че подменяме изконно българската традиция.
Нека да изберем класическата мартеница и да си пожелаем много здраве през цялата година!