club50plus.bg

Приготвихте ли си междупланетарната раница?

В деня, в който Юрий Гагарин излетя, съм бил на малко повече от 6 години. Независимо от крехката си възраст добре помня как се събирахме в някой от малко по-имотните съседи, за да гледаме черно-белите кадри със завръщането на Гагарин на телевизор Опера 3. Добре помня и възторжените телевизионни репортажи от посрещането му в десетки страни по света като първи посланик на човечеството в Космоса.

На 12 април 1961 г. Гагарин обиколи за 1 час и 48 минути планетата ни, за да проправи пътя на човечеството в Космоса. Осем години по-късно, през 1969 г., с решение на международната Федерация по авиация и космонавтика 12 април бе отпразнуван за първи път като Международен ден на Авиацията и космонавтиката. И има защо.

Половин век след историческия полет продължаваме да опознаваме Вселената през обектива на космическия телескоп „Хъбъл“, илюминаторите на Международната орбитална станция и датчиците на стотиците сонди, изстреляни към планетите от Слънчевата система, а и извън нейните предели. Само че нито едно от последвалите постижения в Космоса не предизвика такъв планетарен възторг, както полетът на Гагарин и стъпването на Армстронг на Луната през 1969 г.

И досега всяко изстрелване на ракета или на някоя от вече пенсионираните совалки на НАСА се отразява в медиите като топ събитие. Причините за това са най-вече две – изследването на Космоса продължава да бъде безумно скъпо и опасно начинание.

След още 50 години обаче пътуването дотам може да се превърне в рутинна практика, каквото е летенето със самолет днес. И това не са блянове на писатели-фантасти, а прогнози на сериозни учени от различни страни.

Идеята за изграждането на асансьор до Космоса принадлежи на един от най-известните фантасти – Артър Кларк. Интересното е, че дори и когато Кларк беше още жив, идеята е била напълно осъществима, с едно единствено изключение –

човечеството не е разполагало с технология

която да изработи достатъчно дълъг, лек и най-вече здрав кабел, който да свърже някоя точка от екватора с летящ на геостационарна орбита спътник.

През последните няколко години обаче изследователи от различни страни, най-вече от САЩ и Япония, направиха високотехнологичен пробив в развитието на т.нар. въглеродни нанотръби.

Както е известно от химията, в зависимост от подреждането в кристалната решетка, свързаните въглеродни молекули могат да формират вещество, меко като графита, или твърдо като диаманта. Ако въглеродните молекули обаче се свържат в кръг, те ще се превърнат в тънка под 1 микрон и невероятно здрава нанотръба. Сплетени помежду си,

нанотрабите се превръщат във възможно най-якото въже

Лабораторните изпитания са доказали, че засега изплетеният от нанотръби кабел е 180 пъти по-здрав от най-здравото стоманено въже със същия диаметър. Но за да издържи предвижданите натоварвания, якостта трябва да се увеличи още 4 пъти.

Това е напълно достижима в близките няколко години цел, категорични са водещите експерти. Което им дава основание да прогнозират, че първият космически асансьор може да бъде открит символично на Международния ден на авиацията и космонавтиката през 2018 г.

„Технологиите догонват фантастиката и трябва да се отнасяме напълно сериозно към идеята за космически асансьор. Конкретната методика все още се уточнява, но само след няколко години техниката ще позволи да се замислим сериозно за първия асансьор“, категоричен е водещият изследовател на американската компания High Lift Systems, д-р Брад Едуардс.

Експертите са се захванали със съоръжението и сигурно ще успеят да станат пионери в това грандиозно начинание, след като през последните няколко години проектите на High Lift Systems са

редовно финансирани от НАСА

А както е известно, Американската космическа агенция не хвърля парите си на вятъра.

Всъщност именно нежеланието да се пилеят пари за ракети и совалки накара шефовете на Института за авангардни проучвания на НАСА да станат гарант за финансирането на изследванията на екипа на д-р Едуардс.

Според изчисленията изграждането на един, а в последствие и на няколко орбитални лифта, ще намали от 100 до 1000 пъти разходите за извеждането на товари в космоса. Досега НАСА е плащала за всяка от мисиите на излезлите в пенсия совалки от 400 до 600 млн. долара. Според д-р Брад Едуардс за първия орбитален асансьор ще е нужна инвестиция в размер на 7 до 10 милиарда долара.

„През следващите петнадесетина години може да бъдат изградени до 10 космически лифта. Може да се пуснат и

мега асансьори до Луната, Марс и Венера

Това ще отвори фронт за конкуренция за доставката на космическите товари. Но този, който стане пионер в тази дейност, ще е водещ и в бизнеса през следващите стотина години.“

Като най-сериозни съперници на High Lift Systems се очертават японците. Те изтъкват още едно основно предимство на лифта: той ще се нуждае поне от 100 пъти по-малко енергията за извеждането на товар на околоземна орбита в сравнение с ракетното гориво за совалка. А това означава огромни количества спестени ресурси и хиляди тонове намалени вредни емисии в земната атмосфера. Прогнозите са, че в близко бъдеще

пътуването в космоса ще е като да отидеш екскурзия в чужбина

Вместо да чакат напредъка на нанотехнологиите и създаването на достатъчно здрав кабел, инженерите от HighLift Systems вече чертаят работните планове на бъдещия космически асансьор. На първия етап, с ракети-носители или совалки, на ниска орбита ще бъдат изведени частите, от които ще бъде сглобена тежащата 80 тона горна станция на лифта.

Тя ще бъде изведена на височина 36 000 метра. Там, на постоянна геостационарна орбита, ще са разположени и навигационните спътници. Засега все още не е ясно как ще пуснат кабела – от космическата платформа или от Земята.

Долната станция на космическия асансьор ще бъде изградена върху екватора на място, разположено точно под орбиталната станция. Земната станция може да бъде и в открито море – закотвена пак на екватора като плаваща платформа, подобна на нефтените.

Първоначално орбиталният лифт ще се използва за доставка на товари, а в последствие, с помощта на херметизирани кабини, и на хора. С асансьора пътешествието от Земята до избраната околоземна орбита ще отнема повече време от изстрелването с ракета, но пък ще се превърне в

приятна разходка

През първия час скоростният лифт ще издигне пътниците над облаците. През втория пасажерите ще наблюдават как хоризонтът на планетата постепенно се закръгля и как небесната синева започва да се превръща в космически мрак с милиони ярки звезди. Към третия час ще започне безтегловността. Всичко това ще премине плавно, тихо, приятно и без каквито и да било претоварвания, характерни за ракетите и совалките.

Вярно, ще мине още доста време, докато тези разработки първо се материализират, а после и осъществят предназначението си, но пък едно е сигурно. Също както преди 50 години Юрий Гагарин промени човечеството, така и космическия асансьор ще промени живота ни.