club50plus.bg

В дните от 26.04. до 28.04.2014г. Велико Търново ще се превърне в тайнствено средище. Но не на тайнствена клика, а на тайнствени вина. В рамките на 3 дена, тайнствени вина от Балканите ще дефилират в специален конкурс, който цели да популяризира и възроди престижа на забравените с времето традиционни сортове. Конкурсът ще се състои в емблематична за Велико Търново сграда – Хан Хаджи Николи. Десетилетия наред тази историческа сграда беше оставена на произвола на съдбата, почти рухнала и обрасла с растителност. Преди години обаче американски милионер вижда сградата върху стара българска банктнота и решава, че иска да я притежава. Събитието се организира от Съюза на Енолозите в България, а неговият председател господин Станимир Стоянов се съгласи специално за читателите на Клуб 50+ да разкаже повече за конкурса и за вината.

Господин Стоянов, разкажете ни малко повече и за конкурса, и за вината, които наричате „тайнствени“.

Винобалканика е международен дегустационен конкурс, в който имат право да участват само вина, произведени от местни или селектирани на местно ниво сортове от Балканския полуостров и Черноморски регион. От България например това са : Мелник, Гъмза, Мавруд и др. Румънските – Фетяска Алба и Фетяска Негра. Македонският Вранец и др. Вината, произведени от тези сортове грозде, са твърде специфични, носят своя уникален сортов характер, в тях са отразени особеностите на региона и тероара, които са без аналог в света. В тазгодишното издание на конкурса, участие ще вземат световноизвестни винени експерти от Англия, Канада, Молдова, Македония, Гърция и България:

John Salvi /Англия/ -  Master of Wine, Енолог, търговец и износител на вина, консултант, винен журналист, критик, професионален дегустатор и участник в дегустационните комисии на най-големите световни конкурси

Paul Caputo  / Англия/ - Енолог, сомелиер, журналист и търговец на вино 

Lindsay Groves / Канада/ - сомелиер, винен журналист и писател.

Димитър Докузанов / България/ - енолог

Проф. д-р Горан Миланов /Македония/ - преподавател във факултета по лозарство и винарство Скопие

Ясен Захариев/България/ -  блогър, винен журналист и дегустатор

инж. Стефан Пирев /България/ - енолог

Georghe Arpentin /Молдова/ - енолог, Председател на Съюза на Енолозите в Молдова

Съвременният световен винен пазар е изключително наситен с огромен брой производители и продукти в жестока конкуренция помежду си. Практиката показва, че един от най-успешните начини за промотиране на продукта вино и изпъкването му пред останалите е като бъде представен и рекламиран в неговата цялост като държава и регион със своята специфика, типичност и уникалност. Точно по този показател вината от Балкански и Черноморски сортове могат изключително да обогатят световния винен пазар, защото са слабопознати, а в същото време интересни и висококачествени.

В последно време все повече се говори, че консумацията на вино в световен мащаб се увеличава, а производството – намалява. Вие как мислите – застрашени ли сме от винена криза?

Последните статистически данни наистина показват подобна зависимост. Въпреки това не мисля, че някога ще се стигне до подобна криза, тъй-като производството на вина е гъвкаво откъм количества и всяко едно търсене на даден продукт от пазара ще бъде удовлетворено. В момента съществуват и доста ограничения относно производството на вина. В ЕС например засаждането на нови лозови масиви до 2015 е забранено. Очаква се забраната да бъде продължена и занапред ако е необходимо. Всичко това е направено, за да не се стигне до свръхпроизводство. Така че, ако обратната тенденция стане обезпокоителна, просто чрез тези мерки лесно ще се регулира производството.

България е страна с традиции във винопроизводството. Кои са най-хубавите сортове вина, които произвеждаме?

Сортовата структура у нас се увеличава постоянно. Внедряват се нови сортове, популярни в други държави, като и се поддържат традиционните за нас. Почвено-климатичните ни условия са изключително подходящи за повечето от тях. Все пак, мисля че по-добре у нас се чувстват червените сортове.  Неслучайно и по-голямата част от автентичните Български сортове са червени – Мелник, Гъмза, Мавруд.

Има ли сортове, които са малко познати у нас, но добре познати извън пределите на страната?

Има много такива сортове. Само в съседната на нас Гърция се отглеждат над 300 сорта, които са типични само за тази страна. Малко хора у нас могат да се похвалят, че са опитвали тяхното Асиртико например, а в същото време то се превръща в един от най-атрактивните сортове в Австралия. Именно към такива сортове се стремим да фокусираме вниманието на винолюбителите чрез конкурсът Винобалканика

Българинът дава заявка за голям виноценител и винопознавач. Можем ли да разбием този мит – какво не знае българинът за вината?

Последните години с развитието на винопроизводството у нас, излизането на пазара на нови изби с различни като характер, сортова структура и стил вина, българинът научава все повече за вината. Непрекъснато увеличаващият се внос също помага в голяма степен. Въпреки това, всеки един виноценител има какво да научи. У нас например все още широко застъпено е схващането, че колкото по-отлежало е виното, толкова е по-добро.  

Производството на вино в домашни условия е широко разпространено у нас – какво е най-важно да знаем, когато решим сами да произвеждаме виното си?

Най-важно е да знаем какво трябва да правим. Какъв е механизмът на превръщане на гроздовия сок във вино и по какъв начин може да се влияе на процеса. Другото много важно е изключителната хигиена, която трябва да се спазва, и че бъчвата от времето на дядо със сигурност няма да помогне – напротив.

А когато дегустираме вино – как да познаем доброто вино, има ли основни правила на любителската дегустация?

Виното е продукт, който дава удоволствие на пиещите го. Така погледнато добро е виното, което чрез комбинацията си от вкусови и ароматични качества, приляга най-много на вкуса на съответния човек. Основно качество на доброто вино е всичките му компоненти да са в баланс. Дегустацията, била тя любителска или професионална съдържа едни и същи елементи – цвят, ароматични характеристики и вкусови такива.

В магазинната мрежа изобилства от марки и сортове вина, както бутилирани, така и наливни. Какъв е вашият съвет – какво вино да предпочетем и дали цената може да ни бъде отправна точка?

Наистина в момента изборът на вина, особено за не редовно консумиращите е доста труден. По една или друга причина за повечето хора именно цената е отправна точка. Вината е добре да се избират според случая или обстановката където ще се пият, както и според индивидуалния вкус на клиента. Добра референция за вината например са наградите на подобни конкурси, които обикновено са показани на етикета.

Вие сте председател на Съюза на Енолозите в България, а как се става член на съюза, на какви критерии трябва да отговаря кандидатът?

Принципно Съюзът на Енолозите в България е организация чиито членове са именно енолозите или хората които създават вината в различните Български изби. Членове обаче могат да бъдат и хора, за които вино е начин на живот по един или друг начин.

Небезисвестен факт е, че лекарите твърдят, че виното е полезно за здравето, а вие, като безспорен вино-специалист по колко чаши вино на ден бихте препоръчи?

Както всички знаем всяко нещо е полезно но когато се консумира с мярка. И тук повече от една, две чаши дневно може би са максимумът до който можем да наречем консумацията на вино полезна.

 Древна латинска сентенция гласи, че във виното е истината, а вие имате ли своя лична сентенция за виното?

По-скоро ми е любима – „След виното идва истината”

Благодарим Ви за отделеното време и се надяваме скоро отново да поговорим за виното, живота и интересните неща!

Аз също благодаря и искам да пожелая на всички ценители, много хубави моменти с любимото вино.