club50plus.bg

Репродуктивна медицина за всички жени, желаещи да станат майки, или само за по-заможните?

В общества като холандското солидарността е ключова дума. Солидарност на млади с по-възрасни, на заможни с не толкова заможни, на здрави и можещи с такива, които по една или друга причина не могат да участват пълноценно в трудовия процес.

Финансовата криза и огромните съкращения в държавния бюджет, които предстоят, поставят  не само работните места, пенсионното осигуряване, разходите за социални помощи и ред други исторически придобивки на холандците под въпрос, но и  традиционната за Холандия солидарност с „различния”.

Ще засегне ли орязването на бюджетите и отношението към новите възможности за желаещите да имат деца  жени, които просто не са срещнали още подходящия баща за децата си?

В края на миналата година се появи съобщение. „Ако сте жена и сте на 35 години, но не сте срещнали бъдещия си партньор, няма защо да се притеснявате или да бързате! Академичната болница в Амстердам (АМС) може да ви предложи да замразите яйцеклетките си и да ги използвате, когато намерите подходящия баща!"  Първоначалната възрастова  граница за оплождане на замразената яйцеклетка и трансфер на ембриони беше 50 години, последвалите я дискусии я смъкнаха на 45.

В края на август стана ясно, че две професионални организации на медицински специалисти излизат с официално становище, че замразяването на яйцеклетки на жени за по-късно оплождане не само трябва да се разреши и да се прилага в АМС Амстердам, но и в останалите болници (дискусията в професионалните среди, но и в обществото се води месеци наред заради етични и финансови съображения). Мнението на специалистите е и че трябва да се покриват разходите по тази операция от здравното осигуряване.  И тук е болезненият момент за мнозина! В момента подобна процедура струва средно 10 000 евро. (Докато чакат политици и защитниците на етиката да се наумуват, холандките, които нямат време за губене, отскачат до Белгия, където тази процедура струва „само” 3000 евро.)

Вероятността да влезе тази нова медицинска възможност в базисния пакет на здравното осигуряване е малка. Ако не по медицински причини, а по чисто човешки някои жени отлагат майчинството си (в Холандия средната възраст, на която се ражда първото дете през последните 30 години се вдигна от 24 на 29 години, а за жените с висше образование е и над 30),  мнозина смятат, че  жената сама трябва да си плати за този „лукс”.  Това ще увеличи и без друго бързо растящата „пропаст”  между имащите и нямащите, между можещите и неможещите, която пропаст до момента, поне в Холандия, беше в разумни граници.

Какъв ще бъде изходът от тази дискусия ще зависи не на последно място и от течащите вече три месеца преговори за съставяне на ново правителство на Холандия.
Разумната солидарност с „различния”  зависи много и от спектъра на това бъдещо правителство, а там неизвестните са още повече, отколкото в дискусията за майките на късна възраст. Дали Холандия ще се завие силно надясно (с две десни партии – либералите (консерватори VVD, за разлика от левите либерали D’66, плюс новопоявилата се и стремглаво растяща ултра дясна партия с антиемигрантска и анти-ислямска насоченост – PVV на Херт Вилдърс, и една в центъра – християндемократите CDA) или ще търси равновесието между пазарна и социална държава в други възможни коалиции, ще стане ясно още този месец.

На 21 септември се открива парламентарната година и се обсъжда държавния бюджет за 2011 г. Дотогава може би ще има яснота каква посока ще поеме страната в идните години, включително и за това кои плещи ще поемат последиците от кризата – на хората с по-големите, или с по-малките възможности.

Холандия има много да печели и много да загуби, в зависимост от това по кой път поеме.
И не само Холандия.

Хага, 2 септември