club50plus.bg

Само с по-високи вноски може да очакваме по-добър стандарт за старини

Това четиво е само за тези, които са родени след 31 декември 1959 г., отчисляват 5% от месечните си доходи и чакат високи пенсии след 2023 г., когато ще започнат да се изплащат първите суми от задължителните допълнителни фондове.

Към момента положението не е никак розово – парите за втора пенсия се топят – една четвърт от спестяванията са изчезнали за 5 години. От 2005-та насам реалната доходност върху парите за втора пенсия е минус 23,4%. Според сметките на специалистите най-потърпевши са фондовете на хората, работещи при тежки и вредни условия (професионални пенсионни фондове) – миньори, докери и други, тъй като за споменатия период те се оказват на минус с 29,7 на сто. За доброволните фондове (втора/трета пенсия по желание) реалната доходност за същото време е минус 27,9%.

Ако осигурителният доход е 1000 лв. От него 5%, или 50 лв., отиват всеки месец в избрания от нас пенсионен фонд. Други примерни условия са до пенсионирането да остават 20 г., а средната доходност през това време да е 5%.

Калкулаторът показва, че през този период по партидата ще са се натрупали към 19 500 лв. Тази сума се разпределя като месечна пенсия, в зависимост от срока, през който ще се получава.

Ако фондът дава възможност това да е за 5, 10, 15 или 20 г., то съответните размери на месечната втора пенсия ще са 352, 191, 138 и 111 лв. месечно. Ако се избере пожизнено изплащане, месечните суми падат до 96 лв. за мъжете на 63 г. и 86 лв. за жени на 60 г.

При изчисленията се дава крайната сума, като предварително са приспаднати таксите, които се дължат за управление на парите.

С малко под 7% са се увеличили парите на осигурените за втора пенсия за последната година до средата на лято 2010. Това показват сметките на експертите на база стойностите на един дял на универсалните ПФ.

Парите на осигурените се изчисляват в дялове, като левовете се делят на стойността на 1 дял. Според данните на Комисията за финансов надзор (КФН) средната стойност на един дял в универсалните фондове на 16 юли 2009 г. е била 1,15727 лв. Година по-късно тя се е увеличила до 1,23703 лв. Което означава, че за този едногодишен период е постигната 6,9% доходност.

В сравнение с началото на 2010 г. увеличението е с 1,11%. В универсалните фондове се осигуряват всички българи, родени след 31 декември 1959 г. и по последните данни на финансовия надзор те наброяват 2,99 млн. души.

Изчисленията за професионалните ПФ, чиито клиенти са 232 хил. българи, работещи при тежки и вредни условия, показват, че за една година при тях е постигната 7,4% средна доходност. Спрямо началото на годината стойността на един дял на този тип фондове е нараснал с 1,24%.

При доброволните ПФ, в които пари за втора/трета пенсия спестяват 600 хил. българи, доходността за същия едногодишен период се изчислява на 7,3%, а от началото на 2010 г. до 16 юли – на едва 0,44 на сто. По официалната методика на КФН обаче, доходността на пенсионните фондове се смята не за едногодишен, а за 24-месечен период. На тази база към края на юни 2010 г. за универсалните фондове беше отчетена минус 3,20% доходност, за професионалните – минус 4,27 на сто, а за доброволните – минус 5,93 %. Очакванията на пенсионния бранш са, че до края на годината тези резултати ще бъдат занулени, а дори може да са малко над нулата. Разбира се, с оглед на дългосрочния характер на инвестицията, тези временни отстъпления може да не значат нищо. Погледнати в няколкогодишен времеви разрез обаче те носят чувствителни загуби на доходност, която не може да не притеснява.

Средно със 785,36 лева общо за втора пенсия разполага всеки, който се осигурява в някои от универсалните ПФ, показват данни на КФН. Ниският осигурителен доход и негативните ефекти на финансовата криза са причина за малкия размер на натрупаните средства по индивидуалните партиди.

Какво е тогава бъдещето?

Общо взето, картината е не мъглява, а направо мрачна. Официално казано, вноските, които се трупат по лични партиди, заедно с първата – държавната пенсия, би трябвало да осигурят на старини месечен доход, равен на 60-70% от получавания до пенсионирането. Ако човек се е осигурявал и за трета, доброволна пенсия, месечно щял да взема 75-80% от дохода си по време на работа.

Теоретично има два начина за по-сносното ни бъдеще – единият е с поддържане на висока доходност от дружествата, а другият – с увеличаване на вноската. С оглед на законовите ограничения за пенсионните дружества в България да инвестират в по-високодоходни (но и по-рискови!) инструменти, първият начин по-добре да не го мислим. Според Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, вторият е по-ефективен. Те коментират, че ако вноската остане 5%, а доходността е между 6,03 и 8,5 на сто, то в края на периода по партидата ще има между 10 000 и 19 000 лв.

Ако пък осигурителната вноска се увеличава през годините на 7 и след това на 9%, натрупванията към 2023 г. ще са 11 000 и съответно 30 000 лв.

Същественото влияние на размера на вноската върху натрупванията изисква тя да е на по-високи равнища, за да се осигури по-адекватна степен на заместване. Коефициентът на заместване показва какъв процент от дохода от заетостта след това се получава като пенсия.

При УПФ този коефициент е 20% при едва 5% вноска. В държавното осигуряване отчисляваната вноска била няколко пъти повече (95%), а коефициентът на заместване бил едва два пъти по-голям – максимум 40 на сто.

Ето защо пенсионните дружества искат вноската в УПФ да се повиши от 5 на 7%, с тенденция да достигне до максимум 10 на сто в бъдеще.