club50plus.bg

  Кога започва да ни харесва нашето минало,да ни изпълва с приятно усещане и да ни примамва да се крием там? Кога и защо?   Тогава,когато в настоящето не сме удовлетворени от себе си и от обстоятелствата,в които сме поставени. Когато се застоим в едно блато и нямаме воля да се измъкнем от него. Тогава носталгията по младостта се засилва и тя придобива незаслужен и неверен ореол,поддържан от заблуди и неосъществени мечти. Защото младият човек е свободен и волен. А тази свобода и волност започва да липсва с годините.    Да,де! Дойдохме си на думата! Това,всъщност е признак на остаряване,независимо от възрастта. Познавам хора,които на 80 години са още млади и такива,които на 30 вече не са.   Старостта е някакъв вид застояване,поради страх,махленски предразсъдъци и тъпи навици. Тъпи навици,които дават някаква въображаема сигурност. Всичко това, допълнено и сплотено от глупавата потребност да се харесаме,да получим одобрение...Тъпо! Както и оправданията с влошено здравословно състояние. А то се влошава точно заради затъването в това същото блато на непромяната,на старото и познатото. Щото то е по-малко страшно. А всъщност така ли е? Като че ли точно там е Страшното. В блатото. Животът се изразява чрез движение,а движението поддържа младостта ни. Ами не е ли по-добре да се движим,та такива и да си отидем!