Неизвървяните посоки

стихотворение
Normal_500x500apr3_(1)

Смрачено е и много късно, 
а уж събудил съм се рано,
и някъде във мен възкръсва
една незаздравяла рана.



Пътека бяла, извървяна, 
но само във една посока,
в която някой сутрин рано
възпява с песен сенокоса.


А после в  залеза приседнал,
с ръка опряна до челото,
като слепец за миг прогледнал
брои звездите в небосклона,


Отмерва дните извървяни
с аршин от крачките дълбоки,
но там  в небето ще останат
неизвървяните посоки!


Създадена на 10.05.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари