Смрачено е и много късно,
а уж събудил съм се рано,
и някъде във мен възкръсва
една незаздравяла рана.
Пътека бяла, извървяна,
но само във една посока,
в която някой сутрин рано
възпява с песен сенокоса.
А после в залеза приседнал,
с ръка опряна до челото,
като слепец за миг прогледнал
брои звездите в небосклона,
Отмерва дните извървяни
с аршин от крачките дълбоки,
но там в небето ще останат
неизвървяните посоки!
Все още няма коментари