club50plus.bg

                             Съдба.

Съдбата ме покани тази вечер...

на чаша джин и мъничко кафе ,

и тя ми каза: Слушай бе човече ,

нима ти искаш мен да заблудиш !?

Не си ли ти момчето от селото,

което още малко тръгна по света ?

Аз твоя път с пръста си посочих -

то беше път на бури и борби.

И ето днес си ти пред мен притихнал,

без дъх и с посребрелите коси.

Какво постигна и какво загуби -

кажи ми честно и не ме лъжи!?

Какво постигнах - слава и пари?

Не! ... Те преминаха през мен като река,

запътила се към могъщата вода !

Приятели ?...Те бяха много,

когато бях възседнал белият си кон,

а после се разбягаха , като животни жалки,

страхливо скриващи се пред изгарящия дом.

Жени ? Красиви с чар неземен,

обичаха ме в нощи без остатък,

но всички те в един единствен миг,

изчезнаха когато виждаха , че пътя

- стръмен е нанатък!

Тогава ти кажи , какво очакваш вече ?

- Когато дъх не ти достига ?

- Когато белите коси надвиха суетата ?

- Кога приятели нанесоха ти люти рани ?

- Когато красотата на света изчезна ...

в тъмнината?

Да кажа ли това последно вече,

остана ми една надежда свята!

Да вярвам в своя Ангел вечен

и в твойта - Господи , неземна доброта!