club50plus.bg

Душата ми, самотница далечна,
с лъх неземен гали те в нощта.
Че тишината е нашето зачатие
след покоя на наш`та самота.
Мълчахме дълго. Страшно дълго.
И всеки бе на своя бряг усамотен.
Малка нощна музика по нас разля
месецът отгоре, когато ни съгледа.
Красиво бе. Звезди. И само ти аз.
Мълчахме. Та нали в началото ни
беше само красота в мълчание.
От него тръгва и любов... разлъка,
спомен тъжен или... страдание.

И тръгва от мълчанието всичко...
В очите ти събирам се със дни.
И после пак разпилявам се нанякъде,
и те търся дълговечно- да помълчим.
Ръцете ти са ... само моите обятия,
у тях почивам си със тебе най- добре.
И разбирам как си моето разпятие,
и как си ми земя и копринното небе.
По устните ти с мълчание се пиша,
целунати надежди запечатвам ти мечти.
И път поемам, но вече съм до тебе,
затова днес нека с теб да помълчим.
Че от мълчанието ни започва всичко-
нашето начало. В мълчание да съхраним.