Не съм нестинарка, но искам да бъда.
Да нося в ръцете икона
и боса,гореща,от мен да изпъдя
най-тайните стонове
Пустинна и нежна снага прелюбодейна
да гъне я силен характер.
Нетрезва от болка,така като вейка
обрулил горещия вятър
да сетя си края или апогея.
Свободна душата да плува
над хорската злоба.Очи да зарея
в далечното, дето сънувам.
И вперени в мен да запаля звездите
с горещата вяра в доброто,
с онази неистова вътрешна бездна,
наричана обич без брод.
Тя още бушува.Нима ще я спрете
със няколко въглени жалки?
Танцуваме двете-сестри нестинарки
и светим-две свещи запалени.
Не съм нестинарка,но искам да бъда.
все някога всички изгаряме.
Било от любов,било от разлъка
било в самотата попарени
Така ни пречиства великия огън
така ни разпалва душите.
Днес моята тръпне,от обич се гъне-
къде ли без теб да се сгуши ?
А утре безлика и станала пепел,
навярно ще срещне отмора?
Ранима и плаха,лишена от смелост
аз вярвам,че пак ще се бори.
* * *
Живка Добрева написа:
Преди повече от 10 години
Чудесна творба, с душа и много огън!
Поздравления!
Снежанка Георгиева написа:
Преди повече от 10 години
Благодаря Ви , Г-це /жа/ Ж.Добрева ,за хубавите думи!
Когато даден автор докосне сърцето дори само на един от своите читатели,
значи си е заслужавало да изпее и сподели чувствата си!
Моника Георгиева написа:
Преди повече от 10 години
Вълшебно е!
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви! Уважение и поклон пред читателите!
Посветих с благодарност и се радвам,че разпалих и Вас !