club50plus.bg

           - Мери, хайде миличка! Трябва да тръгваме… Готова ли си?... Защо стоиш? Ще закъснеем… Нямаме време за губене… Мериии, чуваш ли ме? Не може така… Бавиш ме… Хайде, мила! Не се опъвай, де! … Не ме оставяй! Знам, знам, че не си добре…Още мъничко трябва... Обещавам ти – после ще те заведа на преглед, но сега трябва да отида на работа, че имам много важно заседание, а то без мене не може да се проведе… Моля те, сладурано, помогни ми!...
           Така й говореше той, а тя не искаше да го чуе. Мъжът беше интелигентен, облечен в тъмносин костюм, светлосиня риза. Имаше и тъмносиня вратовръзка с нежни светлосини капчици по нея. Говореше й нежно. Галеше я, а тя не искаше да тръгне. Изведнъж се закашля, задави се и се разтресе. Той се уплаши и започна пак да я успокоява:
          - Мери, успокой се, мила!... Душицата ми тя! Любов моя, ненагледна! Спокойно, съкровище! … Още мъничко… Не си ли добре? Обещавам ти, днес на всяка цена ще те заведе на преглед. А там ще направят за теб необходимото. Ще те прослушат. Ще направят изследвания, проверки... Ще ти помогнат, сигурен съм в това… Ще те излекуват… Ти само не се плаши! Няма нищо страшно… Не си първата… И на други се случва така да дишат и да кашлят… Имаме достатъчно пари и ще платим и прегледа, и лечението при добри специалисти… Всичко ще бъде наред, обещавам ти! После ще заминем само двамата - далече някъде на някакво романтично място... Сега само те моля, да не ме оставяш! Имам нужда от теб! Не мога да отида сам… Хайде, миличка, помогни ми! Ще закъснеем…
          Мъжът избърса потта от лицето си и я погали още веднъж. Тя се напъна малко, закашля се отново, задави се и се разтресе… Накрая издаде приглушен звук, а после тръгна бавно и спокойно…
           Стоях и дълго гледах след тях, докато красавицата марка “Мерцедес” се изгуби от погледа ми. Беше невероятно! Не можех да разбера каква беше тая голяма и необяснима любов, която свързваше този мъж и колата му Мери…