Ще ме попиташ ли и днеска:– Как си? А аз да те излъжа- без лъжа?
С очите мога ли да го направя, или да скрия обичта?
Ще ме попиташ ли и днеска:– Как е? А аз да те излъжа със сълза,
че Любовта ми нежно се превърна- на свито сърчице с душа!
И как да те излъжа, че дълбоко, те крия с болка- до сълза
и искам да те галя до жестокост, а себе си без милост изгоря...
И как да продължавам да те лъжа, че е във мене младостта-
щом бялата Любов на пролетта ми, е влюбена във моята коса...?
А как да продължа да те обичам, щом ти си младост и мечта,
а аз увяхнало кокиче, умиращо без корен във пръстта...?
Изплаках те във моето "Обичам!", а на сълзите дадох Любовта!
Дори не искам да отричам! Не е при мене младостта!!!
Не е при мен! Тя си отиде- от бързането всеки ден,
до теб да стигне и ти каже: – Ще си останеш ли дълбоко в мен?
Единственото нещо ще докажа! До истина ще ти покажа старостта!
Лъжата с истината ще накажа! А другото... Е в моята Сълза!
каТЯ
Nevin Bekir написа:
Преди повече от 10 години
Ех...