Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак,
изгаря сърцето ти раната жива.
Две черни очи - от гарван пера -
две пламтящи звезди устрелиха душата.
Сякаш се скиташ в усойна гора,
жигосан на тягостна мъка с печата.
В гърдите ти студ, в очите ти мрак,
пред тебе няма ни път, ни посока.
На тежка магия с фаталния знак
беляза те, друже, Съдбата жестока.
Като млада сърна пристъпи към теб,
и пламенни устни в сърцето ти впи …
Отнесе душата ти – вятър над степ -
последвал душата си тръгна и ти!
Онази целувка душата ти взе,
сърцето ти клето попадна във плен.
Изгубиха пътя си твойте нозе,
следваш я влюбен, с дух запленен.
Но можеш ли вятърът волен да спреш?
Не можеш да скриеш във шепи вода.
И как нежелана любов ще дадеш,
на дива кобилка ще сложиш юзда?!
Вълшебният, прелестен миг отлетя!
Сърцето ти в огън и лед се замята.
И вихър от мъка така връхлетя,
че в пъкъл за теб се превърна земята.
С любовна магия две черни очи,
сърцето ти, момко, плениха навеки.
След онази целувка всичко горчи,
душата ти скита след нея далеко…
Генка Богданова
Все още няма коментари