Любовна магия

След онази целувка всичко горчи, душата ти скита след нея далеко…
Normal_%d0%b2_%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d0%b0_%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%ba%d0%b0

Генка Богдановна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Полъхва те студ, полазва те мрак,

тревога се стели под   мъгла сива...

Чертае Съдбата фаталния знак,

изгаря  сърцето  ти раната жива.

 

Две черни очи - от гарван пера -

две пламтящи  звезди устрелиха душата.

Сякаш се скиташ в усойна гора,

жигосан на тягостна мъка с печата.

 

В гърдите ти  студ, в очите ти мрак,

пред тебе няма ни път, ни посока.

На тежка магия  с фаталния знак

беляза те, друже, Съдбата жестока.

 

Като млада сърна пристъпи към   теб,

и пламенни  устни в сърцето  ти впи …

Отнесе душата ти – вятър над степ -

последвал душата си тръгна и ти!

 

Онази  целувка душата ти взе,

сърцето ти клето попадна във плен.

Изгубиха пътя си твойте нозе,

следваш я влюбен, с дух запленен.

 

Но можеш ли вятърът волен да спреш?

Не  можеш да скриеш във шепи вода.

И как нежелана  любов ще дадеш,

на дива кобилка ще сложиш юзда?!

 

Вълшебният, прелестен миг отлетя!

Сърцето ти в огън и лед  се замята.

И вихър  от мъка така връхлетя,

че  в пъкъл за теб се превърна земята.

 

С любовна магия  две черни очи,

сърцето ти, момко, плениха навеки.

След онази целувка всичко горчи,

душата ти скита след нея далеко…

Генка Богданова


Създадена на 13.07.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари