Нашата уличка-грях и луна,
някак си странно е-ръми тишина,
някак си тъжно е - много боли,
вятърът гузен е, дървото мълчи.
Листата си шепнат незнайни слова
за някаква клетва, във тъжна игра,
някак си вчера е, а всъщност е днес,
часовникът верен е, но само до шест.
А после стрелките политат назад,
през тях се завръщам при теб непознат,
макар и измислен в един тъмен час,
за тебе съм истина, дори да е грях!
Нашата уличка
стихове
Създадена на 04.08.2014 г.
Все още няма коментари