Подари ми
Подари ми, последната вечер - те моля,
една вечер безмълвна и бързаща,
да затворим тъй сагата твоя и моя ,
да загърбим каквото ни свързваше!
Да се скрием от хорските погледи - там ,
в познатата кръчма , в големия град,
без скрупули , страх или срам...!
Ти запали цигара , аз поръчах си джин ,
ей свирете китари , по добре да мълчим,
те очите ни казват - кой е раним!
Две дълбоки очи , срещу мен ,
празна чаша , заспала цигара... и дим.
Китарата с трелите си сякаш е нож!
Ти стана ...тихо и пророни - лека нощ!
Останах безмълвен на самотната маса,
допиващ горчивия джин ...и своята мъка!
Тогава се сетих - какво бях пропуснал,
да бъда до края с теб!?
Бях забравил "прости ми" да кажа,
да стопя планината от лед!
Борис Рахнев.
Все още няма коментари