Подари ми

Молба за прошка
Normal_%d0%90%d0%b7_%d1%82%d0%b5_%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d1%8f...

изгубено щастие

                                Подари ми

Подари ми, последната вечер - те моля,

една вечер безмълвна и бързаща,

да затворим тъй сагата твоя и моя ,

да загърбим каквото ни свързваше!

Да се скрием от хорските погледи - там ,

в познатата кръчма , в големия град,

без скрупули , страх или срам...!

Ти запали цигара , аз поръчах си джин ,

ей свирете китари , по добре да мълчим,

те очите ни казват  - кой е раним!

 Две дълбоки очи , срещу мен ,

празна чаша , заспала цигара... и дим.

 Китарата с трелите си сякаш е нож!

 Ти стана ...тихо и пророни - лека нощ!

 Останах безмълвен на самотната маса,

допиващ горчивия джин ...и своята мъка!

 Тогава се сетих  - какво бях пропуснал,

да бъда до края с теб!?

Бях забравил "прости ми" да кажа,

да стопя планината от лед!

Борис Рахнев.


Създадена на 15.08.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари