4 -та част Музика, танци
Вече писахме за скритите таланти на бай Псалтир /така ще го наричам по-нататък/. Играеше виртуозно и ръченица, и Дайчово, и Балуца /влашко хоро/, и Изручанка, и Ганкиното. А майка ми ще сподели по-късно: "Аресах го, защото отлично играеше". А за песните, които пееше, можем да споделим, че не пееше за пари, а за хората. Та кои очи не е просълзявай с песни като: "Кънчо пленника", "Разболял ми се млад Георги", "Сафет, млада турчанка". Всички те са създадени по повод съдбите на обикновени хора и предизвикваха сълзи и никой не се срамуваше от тях. Всички тези песни се слушаха при пълна тишина - муха да бръмне, ще се чуе. За сълсящите очи бай Псалтир имаше свой лек - подхвърляше шеговити думи и закачливи песни: "Момчето се връща от гората, а жената от банята" и физиономиите се променяха - ставаха усмихнати, весели.
- Бай Псалтире, да си жив и здрав до сто години!
Той умря на 82 години. А, ако беше жив, щеше да е на 114 години. Песните му звучаха предимно по сватби и други семейни тържества.
5-та част Бай Псалтир - земеделец
А беше и отличен земеделец. Работеше си своя пай земя, като от време на време наемаше работливи и честни съседи. Това бяха Мина и Поци. Скрито-покрито при тях нямаше. За всички неща се разбираха. И нито веднъж не чух някакво недоволство от неговите "наемни работници". Само смъртта успя да ги раздели.
6-та част Бай Псалтир като баща
Бай Псалтир бе и отличен баща. Родили сме се пет деца. Първите две умират. Ние - аз, кака Камена и брат ми Колчо сме се родили след това. Силите, свързани с нашето отглеждане, не са големи. Пък и се родихме в кризисно време, в недоимък, но никога не ни е оставял гладни и необлечени. Когато боледувахме, бе винаги до нас. Със своята всеотдайност ме изтръгна от лапите на неизлечима смъртоносна болест. Тя беше болестта на нашето време. Всичко отиваше за войната: животни, зърно, яйца. Но любовта на родителите, техните грижи ни спасяваха. Всичко това е дело на семейната любов и себеотрицание на родителите. Царевичният просеник / хляб/, който и кучета не го ядат, не успя да я препъне.
Ако интелигентите се кълнат във вечна любов и в същото време увеличават броя на безпризорните, великото дело на простосмъртните е да запазят семейството като място за отглеждане на истински граждани.
А баща ми! Никой не се е замислял за него. За него са били широките умствени простори, Какво е могъл да направи дядо Никола Якимов Николов, който се подписваше, без да е ходел на училище, печатно буквите Никола Яййкимов Николов.
Все още няма коментари