Какво ще променя в себе си тази година
През декември все се замислям за това какво постигнах за изминалата година, в желанието да кажа, че не съм загубил още 12 месеца от живота си в опит да се променя. Така някак естествено почти всяка година определям 1 януари за ново начало, за някаква нова промяна в търсене на по-добрата си страна.
Едно от нещата, което е в списъка с най-разпространените новогодишни обещания по принцип, е отказването на цигарите. Сигурен съм, че няма тютюнджия, който да не е бил на тоя хал. Речено – сторено. Спомням си три мои опита да спра цигарите, последният от които беше предшестван от тържествено-церемониални обещания, солен облог и истински безхаберно препушване в навечерието на 31 декември. Резултатът – временен, тоест нулев.
Сред познатите ми малцина са тези, които са успели, а мнозина – които все спират да пушат. И макар да бях страстен пушач, които умее да оцени добрия тютюн във всичките му конфигурации, спрях да пуша.
Случи се като гръм от ясно небе: една сутрин се събудих, отидох в кухнята и изхвърлих в кофата цигарите и запалката. И за по-сигурно се облякох и излязох, за да изхвърля боклука.
Вече втора година не съм палил цигара. Гордея се и се радвам за себе си. Чувствам се по-добре, пък и в джоба ми подрънкват повече монети. Е, от време на време си припомням сладостта от тройната комбинация тютюн, бърбън и кола, но споменът в тази конфигурация остава в миналото.
В случая разказвам своята история, не толкова за да се хваля. Правя го, защото чрез нея осъзнах няколко пряко свързани с всяко обещание неща – било то и от онези, новогодишно големите. Разбира се, говоря за обещанията, които човек прави пред себе си; за същите, които най-лесно се прегазват.
И понеже колкото и хората около мен да казват, че съм добър човек, все искам да подобрявам версията си. Затова и продължавам да си правя новогодишни обещания. За 2010 година бях дал дума, че ще спортувам повече. Получи се, но донякъде. Колкото и да ми се искаше, сегашните физкултурни салони не бяха моето място. Нямах проблем с уредите, нито с упражненията. Имах проблем с многото хора на едно място, всеки съсредоточил се в своето желязо, и липсата на какъвто и да било колективизъм.
Така стигнах до новогодишно обещание номер 1 за 2011 година: да намеря колектив, в който да спортувам. Към него ще добавя още едно – да прекарвам повече време с приятелите си – и така оформям първата група обещания, свързани и със социалния ми живот.
Следващите са свързани с личния комфорт и се свеждат до това да правя повече от нещата, които обичам, и... да не преяждам. А последното обещание е за собственото ми развитие, за това да се науча да правя нещо ново.
Броят не е малък, признавам. Но когато разгледате внимателно списъка, ще видите, че обещанията не си пречат и не се изключват взаимно. Именно в това, както и в дисциплината, е разковничето за тазгодишния успех. Ето го и списъкът.
Номер 1: да се запиша на танци, бойни изкуства или йога
От опит вече зная, че е трудно да намериш съмишленици, с които да поиграете футбол или волейбол. Затова пък танците са нещо друго: групови занимания има почти всеки ден, часовете са удобни и цената е доста приемлива. При това има и разнообразие – народни, латино или класически. И в трите варианта, сигурен съм, все ще ви се отдаде случай да демонстрирате наученото някъде, и най-неочаквано да впечатлите околните.
Освен че ще ви изпотят, танците ще ви запознаят и с нови хора, сред които има голяма вероятност да откриете добър приятел, а защо не и нова спътница в живота. Аз ще предпочета латино ритмите, защото и те, като класическите, изискват партньорка, но са по-свободни и по-емоционални. По-скованите класическите ще оставя за след година-две.
Народните танци също не са за пренебрегване, още повече че са лесен начин да сваля малка част от упоритото си шкембе. Не че то е проблем за мен, проблем е според докторите, които ми препоръчват да стопя няколко килограма. Заради сърцето.
Бойните изкуства и йогата са също добър вариант за спортуване, но за тях е добре човек да се консултира с личния си лекар. Заради разтяганията, резките движения и натоварванията има риск да си докарате някоя болежка, която да сложи край на олимпийската ви кариера. И докато при танците разделянето на групи по възраст е по-скоро инцидент, то си мисля, че е почти задължително да се запишете на карате или йога за набори. Поне това бих направил аз.
Номер 2: да прекарвам повече време с приятелите си
При това не да им се оплаквам колко съм остарял, как жена ми не ме оставя на мира, как за пряк началник са ми сложили 25-годишен хлапак и така нататък, а за да изживяваме заедно приятни моменти – пикници, походи в планината надалеч от ежедневието, вкусна храна в домашна или приятна ресторантска обстановка.
Със сигурност не бих заменил разредилите се напоследък неделни сбирки с двама приятели на кафе с малък коняк сега, през зимата, или на по бира – през лятото. Ако и вие имате подобни колективни навици, не ги загърбвайте.
Номер 3: да правя нещата, които обичам – често
Тоест да се наслаждавам повече на живота. Ето това е обещанието на обещанията, което мисля да дам за тази нова година. Не заради някой друг, а заради себе си. Вероятно децата, а и не само те, ще ме упрекнат, че съм егоист, но какво пък – досега все за тях треперех. Време е да потреперя за себе си.
Подобно новогодишно обещание ще пасне добре и на семейна двойка, макар че пак няма да се разминат без упреци, че си гледат живота. Баста, както казват италианците. Лесно може да съставите общ списък с любимите и на двама ви неща, който да следвате точка по точка. Е, няма да мине без компромиси и от двете страни, но в крайна сметка всеки може да има и собствен списък. Важното е да го обсъдите и да не го криете един от друг.
Номер 4: да не преяждам
Странно, но точно това новогодишно обещание се зароди в главата ми наскоро като следствие от едно четиво. Не зная дали сте се замисляли, но днес ставаме от масата не когато сме сити, а когато всяка следваща хапка е вече мъчение.
Освен че е един от седемте смъртни гряха, чревоугодничеството е виновник и за голяма част от здравословните проблеми, които лъсват именно на средна възраст – сърце, жлъчка, кръвно.
Всеки личен лекар би ви стиснал ръката заради този извод. Аз пък бих стиснал ръката на всеки, който ми каже, че е успял, защото аз опитах на няколко пъти. Разбира се, преди празниците.
Получи се, но донякъде, и май ще се окаже доста трудно. При това принципът да не се преяжда няма нищо общо с диетите. Всичко опира до това да ядеш от всичко, но с мярка.
Странно, че когато човек прекали с алкохол, все ще се намери някой (обикновено жената) да му каже свиня (тоест че е прекрачил мярката си). Когато обаче погълнем количества храна, равни на дневната доза на цяло сомалийско племе, никой не ни сравнява със същото животно, въпреки че досущ като свиня се претълкулваме в нашата си кочина – дивана пред телевизора или в леглото.
Така непреяждането се превръща в разковничето на доброто ми здраве за следващата година.
Номер 5: да науча нещо ново
На тази възраст няма как тепърва да се убеждаваме, че човек се учи, докато е жив. Но какво ще кажете за нещо по-сериозно и по-ученическо, а не за поредния болезнен урок на живота...
Последното ми новогодишно обещание е да се запиша на курс по английски. Плюсове много: ще мога да пътувам повече и там, където искам, защото ще разбирам какво ми говорят почти навсякъде по света; ще съм наясно с разговорите на по-младите; ще си помогна в работата; ще мога да отворя нова страница в интернет – да чета и общувам без ограничения.
Заради всичко това английският е моят избор за образоване и много добра инвестиция за част от спестяванията ми. Вие може да се запишете на испански, френски или италиански. Други може да тръгнат на курс по готварство, по творческо писане, по актьорско майсторство или по авиация. Въпрос на предпочитания.
Няма никакво значение на какво ще се спрете, защото ще се запознаете с нови хора и ще разширите хоризонтите си. Колкото по-изпълними са обещанията, толкова повече удовлетворение ще получите после. Защото това е животът и наше задължение да го живеем активно, да се чувстваме уверени и правим повече за себе си.
Щастлива 2018 година и успешно спазване на вашите новогодишни обещания!
тошо написа:
Преди почти 14 години
Здравей,явно си спортен човек, защото 25 обиколки са си 25 обиколки! :-) Аз не мисля, че бих могъл да направя толкова, а и около мен няма стадион къдто да се пробвам. Как успя да го постигнеш това с храненето? и последно да питам, че ми стана интересно. Това с катеренето, какво имаш предвид?
Цветан Цоцов написа:
Преди почти 14 години
Здравей,скоро направих 50!Ще бъда кратък-по т.1-от 2г. не пуша,по т.2-опитвам се да повлияя положително на всички приятели и вече 2-ма не пушат;по т.3-вече бягам по 25обиколки на стадиона за 60мин.,искам да съкратя времето;по т.4-отдавна съм на разделно хранене от 2002г. и нямям проблеми;по т.5-опитай катерене-страхотно е !