club50plus.bg

Всяка година в последния ден на октомври в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, на прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните. Когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето, да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони или захаросани ябълки. Всичко това е страшният, но любим празник Хелоуин.

Кой е измислил Хелоуин

за този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които, подгонени от лошата картофена реколта, се преселват в Америка през втората половина на миналия век и разпространяват празника на духовете. А преди ирландците, древните келти избрали 1 ноември за своята Нова година – "Samhain" и отбелязвали края на лятото. В началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. Събирало се балогородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден и цялата нощ.

Тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята.
За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасели огъня в домашните огнища и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно, а пред къщите оставяли храна на духовете, за да ги омилостивят. После се събирали около огньове, запалени от друидите. Било врем еза предсказания: това, което предсказвали друидите, ставало жизнено важно ръководств оза цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни, а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

От къде е дошъл тиквеният фенер

В навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който си седял в кръчмата, се явил самият давол. Ковачът се съгласил да му даде душата си срещу халба бира. Но за да може да купи бирата, самият дявол се превърнал в монета. Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в дожба си, къдет оносел сребърен кръст. Дяволът започнал да моли за пощада и Джек се спазарил за 10 години спокоен живот. Когато дошло време и дяволът отонво се появил, като последна молба ирландецът поискал ябълка. Стъпил дяволът на клона, за да достигне ябълката, а Джек бързо надраскал върху дървото кръст. Дяволът паднал от дървото, счупил си крака и окуцял за вечни времена. Но Джек си осигурил още десет години душата му да не бъде взета. Когато все пак Джек умрял, Бог отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът също трябвало да изпълни обещанието си. "Къде тогава да отида?" – попитал Джек. Бръкнал дяволът в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада – за да не го духне вятърът, и се отправил на своето вечно пътешествие. Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния съд и се превърнал в символ на прокълнатата душа.

В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които се поставят свещи, са изрязани от ряпа или картоф, в Англия – от цвекло, а в Америка ролята на Джек Фенера се изпълнява от тиква.

Почерпи, за да не ти напакостя!

Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила. Протестантите от Нова Англия смятали това за грях, докато в южните щати народът се маскирал и вселял от душа. Обичаите на различните европейски народи се смесили с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника.
В 19 век се преселили милиони гладни ирландци. Те донесли английската традиция в Деня на душите да се измолва храна и питие от богатите. Обичаят се нарича "trick-or-treat"- почерпи, за да не ти напакостя.
Днес Хелоун е всеобщ празник. Всяко дете може да си сложи маска на лицето, да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това получава бонбони. Американците харчат за този празник около 2,5 милиарда долара. Повече от половината – за бонбони.

 

Как се веселят по света

В Испания, Мексико и цяла Латинска Америка началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Ден на мъртвите. Но това не е ден на скръб и печал. Смята се, че починалите по това време се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусни неща, вода, и кърпа.
В Германия не правят помен на покойниците, но помнят Валпургиевата нощ – на 30 април срещу 1 май, когато немските вещици прелитат на метлите си, а мъртвите стават от гробовете.
В България православната църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесятница. А през ноември е Архангеловата задушница – ден на почит за загиналите на бойното поле, ден, в който си спомняме с добро за близките си мъртви роднини, посещаваме техните гробове.

Протестантската църква в Англия е решително против Хелуин. Тук празникът започва на 5 ноември със запалването на огньови и факли в чест на Дните на Гай Фокс – известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт. Огньовете, които запалили след смъртта му, нарекли костени /в тях горели портретите на католическия папа/. Постепенно децата започнали да носят портрети на самия Фокс, изпросвайки "пени за Гай". А навечерието на 5 ноември в Англия е нощта на щуротиите, когато децата до насита могат да се забавляват, издевателствайки над възрастните.

Подобно на САЩ и Канада и в Ирландия продължават да отбелязват празника – ходят си на гости, играят игри, например да отхапеш парченце от висящата на връвчица ябълка, без да си помагаш с ръце, крият съкровища от бонбони , правят плодови сладкиши, в тях слагат изненадани, по които гадаят бъдещето. Децата не ги наказват за лудориите.