club50plus.bg

Подготовката трябва да започне поне няколко месеца преди събитието

Излизането в пенсия може да е катастрофа и драма, а може да е и началото на нов пълноценен и хубав етап в живота. Това до някаква степен зависи от самите нас.

Човек през целия си живот говори и се подготвя за излизането в пенсия. Когато обаче дойде този важен момент от жизнения път, ние трябва да се окажем подготвени за съществената промяна в битието. А тази подготовка трябва да е направена в подходящия момент и да засяга много неща от живота.

Експерти твърдят, че непосредствената подготовка за излизане в пенсия трябва да започне поне три месеца преди оттеглянето в заслужен отдих. И основното през това време е да си намерим някаква

нова цел за „втория“ си живот

Тази цел се нуждае от продължително и задълбочено обмисляне и обсъждане, защото става въпрос за осмислянето на доста голяма част от живота ни. Преди това обаче трябва да се опитаме да си изясним какво точно ще се промени в начина ни на живот, освен това, че няма да ходим всеки ден на работа.

Става дума както за финансите, така и за разпределението на времето и социалните контакти. Понякога даже и за промяна на местоживеенето. Каква пенсия ще получаваме, за какво ще ни стига и за какво не, на какви допълнителни източници на средства ще можем да разчитаме, какви ще бъдат основните ни разходи, от кое ще трябва да се лишим и кое да ограничим...

Финансовите аспекти са много и най-различни във всеки отделен случай. Но те са от съществено значение, защото са в основата на всичко останало. Заедно със здравето, разбира се, но финанси и здраве много често днес вече се оказват неразривно свързани.

След като си изясним на каква материална база ще можем да разчитаме през следващите няколко десетки години пенсионерски живот, трябва да се замислим с какво ще запълваме многото си свободно време, какви

смислени и полезни за нас и за околните занимания

ще заместят служебните ангажименти и ще ни бъдат интересни. Този проект задължително трябва да се обмисли и очертае заедно със спътника/спътницата в живота ни и със семейството. Защото ако вече не сме в състояние да бъдем полезни на учреждението или фирмата, трябва да се опитаме да бъдем от полза поне за близките си, а и за обществото, ако това е възможно.

Целият ни житейски опит е преминал активно и ни е научил на много неща. Може би сега е моментът да споделим познанията и уменията си с околните. В никакъв случай не става дума единствено за професионалната ни квалификация.

В активните си години може да сме имали интересно хоби, което ни е научило на много интересни неща, но на което по очевидни причини не сме имали възможност да се отдадем задълбочено и изцяло. Може би сега е дошъл моментът за това, като вече ще имаме и времето да споделим с другите своите интереси.

Всичко това обаче трябва да се подготви и най-доброто време за това са последните няколко месеца преди излизането в пенсия, т.е. времето когато още сме активни. Това ще ни бъде от полза и вероятно ще улесни реализирането на нашия нов житейски проект. Става дума преди всичко за социалните контакти и материалната база, които ще бъдат полезни и необходими за постигането на успех в новия ни живот.
Като стана дума за

социални контакти

трябва да се подчертае, че след излизането ни в пенсия тяхната роля неимоверно ще нарасне. Затова още докато сме на работа, трябва да помислим върху бъдещия си социален кръг, да го подготвим и да разпределим ролите на неговите членове в светлината на новия ни житейски проект. С едни хора ще обсъждаме политиката, с други ежедневните си проблеми и занимания, с трети здравословните въпроси и т.н.

Важното е да имаме колкото се може повече и по-интересни събеседници по различните аспекти от живота, които ни вълнуват и които ни се струват важни. Смисълът е да не се самоизолираме, а да останем „актуални", т.е. да живеем с проблемите на реалния живот, а не само с миналото. В това отношение сигурно ще можем да разчитаме и на хората от семейството, на децата и внуците, на които трябва да бъде отделено специално внимание в новия период от живота си.

А какъв може да бъде самият нов житейски проект, смисълът и целта на живота ни след излизането в пенсия? В това отношение няма ограничения за фантазията, като единственото правило е той да е смислен и полезен за нас и за колкото е възможно повече други хора. Дори да са харесва единствено само на съпруга/съпругата ви, пак е добре.

Най-общо казано, новата ни цел в живота може да бъде лична или социална, най-често комбинация от двете. Дори

смисълът на новия ни живот

да бъде единствено да запазим доброто си здраве, тази цел е колкото лична, толкова и социална, защото ако нямаме здравословни проблеми, няма да има нужда някой друг да се грижи за нас.

Нищо не пречи да решим да учим нещо ново или пък самите ние да учим другите на нещо. Няма лошо и да се захванем с някаква странична трудова дейност, която освен че ще ни запази активни, ще ни носи и допълнителни доходи, които за един пенсионер в България никога не са излишни. А и да се посветим на децата и/или внуците е добро решение както на индивидуално, така и на социално равнище. Просто трябва да се чувстваме полезни за хората и лично удовлетворени.

Освен това, никъде не е казано, че на определени етапи от пенсионерския си живот нямаме правото да си поставяме нови цели. Просто времето ще покаже коя идея е била добра и коя вече не е актуална. Нали всичко се променя в живота, дори в пенсионерския!

Важното е докато имаме силите, да не си позволяваме да затънем в блатото на сивото ежедневие и безсмисленото живуркане. Това само допълнително ще утежни живота и ще влоши здравето ни.