club50plus.bg

"За да не им е скучно на читателите с моята житейска миниатюра, ще се опитам да я "карам" по-накратко, НО ЕДВА ЛИ ? :)  

 

На връх Нова година ,31.12, през онази лютата 1954г., когато замръзва за първи път Черно море, се раждам аз - нескромно казано: талант, хубост, инат, амбиция, упоритост и хъс в едно, като супер мен в рокля, или 6 в едно.  

 

Появявам се като радост и надежда за моите родители и като "спам" за моите врагове /имам си такива до мен, зад мен, пред мен, като всеки човек / и започвам да се развивам в "правилната" посока :) - учение, после сладък студентски живот, дипломиране, спорт, работа, женитба, раждане, запомнящи се постижения, болести ...  

 

До мен неотлъчно бяха най-прекрасният човек на Земята - майка ми, великолепният ми БРАТ/по-голям с 8 години/ и баща ми, раздал себе си за благото на Отечеството ни - тръгнал от с.Чехларе, минал през землянките на средногорските балкани, през боевете на река Драва и вместо да се окиче с лампази по раменете, с почести и слава, беше стиснал здраво въдицата и беше тръгнал на къде ли - по язовирите да си чеши крастата и да забрави боевете, ежбените за власт...  

 

Вече ги няма и тримата.  

Моите любими хора, които ме научиха да живея, да разбирам кое е най-ценното.  Починаха толкова не навреме, че сега, на 61 години, се чувствам като 10 годишно сираче, осъдено да ходи "босо и голо" до края на живота си. Няма ги и любовите...  

 

Тяхната липса разкъса самочувствието ми и вярата, разпиля ги в трите измерения и ако нямах закалката и вродената ми упоритост, която наследих от тях, едва ли щях да видя четвъртата, спасителната за мен посока - спорта.   Той ми даде много повече, отколкото ми отне, онзи, големия спорт, в чиято осъзната потребност открих как да намеря себе си в него, как да воювам за място под слънцето и да бъда стоик.  

 

Затова без да се щадя, 40 години раздавах с пълни шепи моите знания и умения получени в ТФС "В.Левски"-Пловдив и ВИФ"Г.Димитров"-София, в АФД "Тракия -Пловдив" и ДФС"Левски Спартак-София", и от другите забележителни за развитието ми работни места, на питомците си, като учител и до ден днешен те са моето самочувствие.  

 

Те са моята заявка за бъдещето, те бяха и моето творческо начало, те са семето, което посях и което отдавна пусна филизи, защото и да не искат някои от тях да го признаят, аз ще живея винаги в тях, с тях, с техните житейски проблеми и радости, в съдбата на близо 40 випуска, с които се учихме заедно да се борим и да преодоляваме предизвикателствата.  

 

За личният ми живот не съм толкова уверена, че мога да бъда докрай откровена и едва ли е нужно?

Нямах време за себе си, за детето си, вечно бързах да огрея някъде, нямах време да бъда обичана до край - раздели, разводи, несгоди, финансови неволи, зли езици, но имах хъс, който никога не изгубих в този адски лабиринт, наречен живот.  

 

Както знаем, Бог като отнема с едната ръка, дава с другата.  

 

Аз съм в категорията на самотните майки, с невероятно красива дъщеря, дълго чакана и бленувана, която е вече на18 години и търси своето АЗ.  Но не в моята сянка, а в собствените си потребности и значимости на съвремието.  

 

Радвам се, че е непокорна, че не ме копира, че умее да се бори като спортистка, че се гордее с мен по неин си начин и разбиране.  Но как можем да заменим най-важното в живота, което не струва пари, с това, което ни налага консуматорския модел на действителността ?  

 

Зная какво бихте си казали на изпроводяк : - Че обущарят ходи без обувки,  но може ли и иска ли някой да надене и да походи с моите обувки, да мине по моите стъпки и криволичещи пътеки, да преодолее препятствията ми и дали ще му стигне търпилото и умението да се справи ? Едва ли ?  

 

Но нали именно от тук аз черпя цялата си мъдрост, която съм натрупала през годините, от опита, от патилата - скъпи за сърцето ми спомени, от постигнатото , а не подареното ?!...

 

Затова си мисля, че живях достойно, винаги опърничава и своенравна, правех моите малки революции, където и да ме тласнеше съдбата, или както казваше една от моите обичани и уважавани треньорки - Нешка Робева : -"Творчеството не търпи подчинение".  

 

Да,това съм аз - сангвиничен холерик пълен с най-шарените, щури идеи,  но никога равнодушен, винаги заставащ срещу вятъра, на страната на справедливостта, напук на "нормалността", напук на тези, които не уважават свободомислещите.  

 

Живях за другите и точно сред тях се научих да обичам, да зачитам, да уважавам, да не се примирявам никога и на никаква цена !  

 

Въпреки това обичам страховете си - страхът да не се изложа, страхът да не съм втора или втората, страхът да не мога да се раздавам, както ми повелява съвестта, страхът,че времето няма да ми стигне, за да докажа колко много обичам живота, малките победи и справедливостта.  

 

Същият този живот, който ми отне любимите хора, но ме научи как да се справям сама и колко е сладко да виждаш как се топят, като крехки снежинки, трудностите под нозете ти.

 

---------------

 

Сега си имам един добър приятел - страхотен бастун, подарък от мой любим и прекрасен ученик - бизнесмен.  Аз се подпирам на него,а бастунчето се радва, че ми е в услуга и още може да стои гордо и изправено...  

 

Историята ми не е приключила, ЗАЩОТО ИМАМ ПЕРОТО СИ, спомените си, материали от цял един живот за споделяне, в който се опитвам да бъда винаги детето ИЛИ възрастния, майката ИЛИ таткото, мечтателя ИЛИ любимата..., или както казах 6 в едно. :)  

 

Но когато се появи "онази с дългата коса", ще разбера дали съм успяла да бъда всичко това.  

 

За тези, на които моята история им се вижда скучна, пожелавам да дерзаят и да съградят своето бъдеще върху здрава основа, за да не могат ветровете да погубят сътвореното."