club50plus.bg

Училище по щастие

Има такива малки и голями истории и историйки, които съставят Голямата семейна история. Това са дребни случки, думи, жестове, вещи, които ни напомнят кои сме били, от къде идваме, от къде произлизаме, кои са били нашите предци. Тези истории ни показват кои са  корените ни, какво ни води, крепи през годините ни на живот на тази Земя.

Тези истории понякога са много кратки и незначителни, но това, което ги е превърнало в един от основните камъни в сградата на нашата история е тяхната повтаряемост. На всяка семейно сбирка те се повтарят точно същите или с малко поукраса, с нови детайли и подробности. А когато нещо се повтаря толкова често, то става като капката вода, която капвайки милиони пъти върху скалата я изглежда и си проправя път. Същото става и с нашето съзнание – толкова често повтарян случай с всичките му тълкования го прави значим и решаващ върху оформянето на нашия характер и бъдещ мирогред.

Извод – когато разказвате на децата си истории от тяхното минало и детство, разказвайте случки, с които те биха се гордели, а не срамували. Факти и тълкуване на факти, които биха увеличили тяхното самочувствие, а не довели до срам и себеотричане.

Ето един такъв случай от моето минало:

Случило се по времето, когато все още бях в предучилищна възраст и за това през онази сутрин се намирах у дома, а сестра ми, с две години по-голяма, на училище. Дойдоха някакви познати и донесоха две малки шоколадчета за мен и сестра ми. Аз изядох своето, а другото, за сестра ми, обещах да скрия и да го запазя. Явно съм го „скрила", но не дотам добре... от себе си. Спомням си как легнах на леглото и се покрих с одялото и реших само да видя как изглежда нейният шоколад, дали е настина като моя, който вече не. Само отвих лъскавия станиол и после само, без никой да забележи, реших да опитам само ъгълчето. Но много личеше, че е опитвано и за ова реших да го изравня. Но все се чупеше неправилно и беше станал толкова грозен и беше срамно да се предложи на някой друг и... го изядох.

Естествено бързо бях разкрита с моите само. Бях извадена изпод одялото и подложена на безкрайно засрамваща лекция и то пред гостите. Лекция, пълна с позигравки, сарказъм, назидания и много обвиняващи въпроси, от които аз разбрах, че:

- Съм лакома и алчна;
- не обичам сестра си и че й завиждам;
- нямам воля;
- съм невъздържана;
- не мога да устоявам на изкушенията (слаб ми е „ангелът");
- добрите деца не правят така (значи аз не съм добра);
- трябва много да се засрамя от това (вярно е, че и до днес ме е срам)
- Да обещая никога повече да не правя така.

Освен дългата и назидателна реч тогава, този случай ми бе напомнян твръде често и аз, естествено, повярвах, че всичко това е истина и:

- Живеех с чувство за вина към сестра ми. Тогава (около 1965-6г.) шоколадите бяха много ценни и рядко срещано удоволствие.
- Смятах, че й завиждам, за това, че тя има, а аз нямам (каквото и да е било) и се чувствах ужасно със себе си.
- Отказвах се много бързо от всичко, което започвах, защото си знаех - нямам воля.
- Не предприемах нищо като спорт, свирене на инструмент, диети или каквото и да е било, което изискваше воля - аз воля нямах.
- Напълнях, защото съм лакома, алчна и не знаех граници, точно като всички дебели хора, нали?
- Това, че съм алчна ми се повтаряше при всеки случай, когато исках нещо и добавя „Помниш онзи случай с шоколадите, нали?". Това е страхотен и ефективен убивач на желания, повярвайте ми.
- Знаех, че не съм добра, затова не се стараех в каквото и да било, защото трябва да си добър в нещо, за да успееш.
- Станах сдържана, затворена, свита, колеблива, защото този случай подби сигурността ми в мен, уби самочуствието ми, особено и с това, че възрастните се стараеха да не го забравям и ако случайно все пак победях в нещо или нещо в мен покълваше, то... бeше стъпквано в основи.

Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.