club50plus.bg

Прави каквото трябва, да става каквото ще

Като всеки човек и аз преминах добри и лоши моменти в живота си. След дълъг семеен живот пътищата ни се разделиха. Децата поеха своите си пътища и аз останах сама. Събрах куража и ината си и започнах да търся пътища да изляза от „дупката“. Работата ми е тежка, но намирах време да пътувам, да се занимавам с хобитата си и най-вече да чета. Четох книги, списания и рових много из необятния интернет. С времето си съчиних

правила за поведение,

написах си ги и окачих в спалнята, така че ставайки от сън или лягайки да мога да ги препрочитам.

- Не трябва да се тревожа за вчерашния ден! Той вече е минало, не мога нищо да променя в него. Ако се тревожа – само ще се изнервя и загубя устрема си. Мисля си, че съм постъпвала правилно в ежедневието си и това ми дава увереност, че:

- Не трябва да се тревожа и за утрешния ден, защото по същия начин ще давам максималното от себе си, а другото не зависи от мен.

- Животът ме научи да поглеждам в огледалото и да виждам себе си! Да ценя себе си, защото с тази личност съм по 24 часа в денонощието. Как ще живея с нея, ако не я харесвам?! А ако не върша правилните неща, как ще се понасяме...?

- Трябва да ценя всичко на което ме е научил животът, на това което ми е дал и продължава да дава! Винаги съм помагала на всеки, който е имал нужда от помощ, а ако не съм могла – честно съм казвала, че не мога...

- Научих се да не вървя само по утъпканите пътища, променям маршрутите си, променям мислите си, търся постоянно нови идеи, променям жилището си, Търся ново и непознато, за да науча повече!

- Страхувам се, но преодолявам страха си. Имам си девиз – „Като не мога да напредвам, кръгом и пак напред!"

- Вяра в доброто! Губя и я намирам отново, но сигурна съм, че ми помага повече вярата в доброто, отколкото отчаяние или нещо друго.

- Не съм съвършена, но и никой не е! Опознавай други хора и позволявай да опознават теб. Както е казал един мъдрец – „Не съществува съвършенство в този несъвършен свят."

- Този живот си е мой! Значи трябва да живея така, че да съм доволна аз, а не хората или съседите или... Обратното не ме успокоява когато съм сама със себе си и честна пред себе си...

Спомням си думите на много болен човек,

умиращ. Упрекнах го че сам не иска да живее, как тогава ще оздравее. Той искаше да говори и само аз бях през безкрайно дългата нощ при него – „Ако можех да върна времето... Нямаше да оставям жена ми все сама... и децата ми, които израстнаха без мен, защото трябваше да работя и се товарех все повече и повече... Уж заради тях, заради семейството, парите... ама като си мисля – беше си само за мен. Бягах от другите грижи – по къщата, децата. Жена ми вършеше всичко, преуморяваше се, носеше толкова товари, а аз – все ме нямаше... С брат ми се забравихме, години и години не сме говорили. Децата заминаха по пътя си, жена ми почина, останах сам... отдавна вече. И все мисля и мисля... но не мога да върна нищо назад. Ако само бях отделял повече време за дома, за жена ми – може би още щеше да е жива, да не съм сам сега... и децата щяха да ми са по-близки. Не ги виня – почти не ги познавам. Сега мисля често за жена си, а когато бяхме млади изобщо не се прибирах... как е издържала...?! Как да искам да живея. За какво да живея..."

Дълго търсих думи с които да отговоря... и не намерих. Мъчно ми беше за този човек. Вършех си работата край него, но той не продума повече и само гледаше през прозореца. На следващото ми дежурство вече го нямаше, но думите му останаха в съзнанието ми и това е още един от уроците, които научих в този живот.