Ако очаквате да ви разкажа нещо ново, свързано с вярата в собствените сили и възможности, може от сега да заемете своето почетно място в сепарето на чакащите. Темата е дъвкана и предъвквана от безброй умове, решили да споделят опита си, къде от тщеславие, къде от необходимост, или като послание към подрастващите, а някои по-амбициозни си изкарват и добри доходи от дебатите.
Разбира се, дебатиращите имат на лице темата, хващат я за рогата, започват да я огъват, да я сучат и мачкат като пластелин, после за отдих включват познати истории за техни близки, или за още по-цветущ колорит се присламчват към чутото за живота на знаменити личности, като непременно, видите ли, и те да имат пръст не само в процеса, а и в крайния резултат, и името им трябва обезателно да фигурира на челно място в нотациите.
За съжаление това не е единствено нашенски манталитет
Това е патентована марка на вече обетованата практика в развитите страни, но при нас идва като позакъсняло следствие, защото ние, българите, все чакаме влака да свирне и тогава да си качим куфарите в него. Е, срещат се и новатори, но в наши дни появата им е съмнителна.
Просто не ни остава време да се ровим в подробностите и в печелившите, перспективни неща. Имаме си по-значими проблеми, като например да патентоваме сливовата ракия и кебапчето като български патент на световния пазар, да вдигаме и сваляме / още на другия ден /правителства, да запалим колата на някой успяващ бизнесмен, да озлочестим щерката на виден паралия, да вдигнем във въздуха лимузината на някоя известна и нашумяла обществена личност, или да преливаме от пусто в празно в шоу бизнеса.
Все такива пикантни и "важни" неща, без които не бихме се наредили иначе на опашката в ранглистата на развиващите се страни.
И сега няма кой да ни отнеме първенството - твърдо сме си заплюли последния ред, за да виждаме целия прогрес, а не само части от него. Така се учим на търпение, без да галопираме излишно над света. Всички знаем, че Земята е кръгла - рано или късно и при нас ще дойде Видовден. Захванахме тази щекотлива тема, но за нея е хубаво да знаем, че
истинското пътуване към опознаване на собствената личност е
да повярваш на божият замисъл, с който си изпроводен на земята. Да уловиш онзи разтърсващ те миг на прозрение, в който сетивата ти усещат, че си важен и значим, че твоите малки подвизи в очите на другите са само зрънце в хамбара, но в собствените ти очи те са птици готови за полет.
И тук идва резонният въпрос - от къде човек получава онези криле, които разперва над пошлостта и посредствеността?
Във всеки случай не ги предлагат в близкия супермаркет или в магазините "Направи си сам".
Когато нещата потръгнат и каруцата на успеха те поведе към угарите на неизвестното, винаги изниква, сякаш от небитието, по някой случаен пътник , който можеш да попиташ дали си поел по правия път или коня ти е решил да се гмурне заедно с мечтите ти в "ряката".
Някои хора срещат този странник по-рано от колкото са очаквали, други едва като им побелеят косите, а трети напразно се взират в нищото, докато падне сценичната завеса.Той, Пишурката, отдавна е в забвение, защото времената са такива - безпътни и безплодни, но е оставил добро наследство за сравнения, което не убягва на вещите хора да посегнат към перото и да излеят чувствата си.
Чудя се, като нямаш какво да кажеш на хората и ти е бедна нивата откъм фундаменти, защо се напъваш да ставаш автор и кому е нужно да познава точно твоя житейски път и опит, ако в него няма пиперливост и зрелище?
Днес всеки пети човек търси адреналин под химикалката и изпробва тази хлъзгава писта като лесна цел, все едно да поиска още неповдигнал фустата на някоя булка като я погледне да забременее.
Що е народ останал на тази Земя и в мъртвилото преди тях и в чуруликащата младеж след нас, все за перото се лови. Всеки му се иска паметник да му съградят, че е бил по-разумен или по-находчив, по-предприемчив или по-успешен от "тълпата", от оная същата тълпа, на която посещава писанието си като знамение и пример в живота.
А той, животът, си върви
и няма нужда нито да го пришпорваш, защото може да закриволичи, нито да го влачиш безропотно като турска дъвка. Сам си казва кое е важно и какво да сътвориш, как да си направиш пъртина, за да не вървиш по отъпканата и почти заличена бразда.
И там е разковничето на успеха, да уловиш знаците на съдбата, после да вържеш на пръста си важния миг, за да не се изхлузи от мазните и завистливи погледи .
Всеки знае, че птичето каца на рамото само веднъж, за втори път ходи го гони по баирите или през девет села в десето.
Но ако се разсееш и изпуснеш сублимния момент, ако запокитиш търпилото си в товарния влак, вместо в пътническия и стрелочникът му даде зелен семафор, бъди сигурен, че дълго ще търсиш обратния път заради влагата в очите ти.
Светът така е устроен :
- Когато Бог раздава благини, шансове и възможности, не си ли сред първите в строя, жалко за шушоните дето ти е плела баба ти. Има да се молиш на облаците за капчица роса, без да знаеш, че те са скръндзави и недочуват когато ги молиш . Единствено Бог може да освети мислите ти като компенсация за твоята недалновидност и инертност.
И ето, точно в такива моменти трябва да се вземеш в ръце, да повярваш в себе си, да се нахъсиш и озъбиш на съдбата, да я накараш да клекне под тежестта на волята ти...
Морските камъни са гладки, защото приливът и отливът постоянно ги къпят и те се смаляват, пречупват характера си, докато станат мънички песъчинки , с които на плажа децата си пълнят кофичките. Камъкът се чупи с камък, но омеква само пред водата. Тя е търпелива, упорита и властно върви към намеренията си. Пробива си път и нахлува там, където най-малко си подозирал, че любопитната и снага ще потече буйно и стихийно. Влачи, преобръща, лудува, но се смалява и потъва в земята като горска вадичка, когато волята на човека се изправи срещу нея и заприщи мераците и.
Ето за този стоицизъм, за изкуството да бъдеш победител не от приумица, а в името на свещена кауза - да оцелееш и докажеш силата на човешкия дух, съм готова да се преродя и изживея отново всеки миг от победата си над стихиите.
Бог ни е дал не само част от плътта, разума и кръвта си, но ни е завещал и своя дух, а той е най-могъщата и необятна сила, пред която няма граници и непреодолими препятствия.
Вярвайте в себе си и в непреходността на божите дарове!
Да се опълчим на житейските неволи и човешки несъвършенства!
Да се опитаме, заедно с Бог , да покажем могъществото на човешкия дух и никога да не се предаваме!
Духът Божи е изпратен на Земята, за да ни насърчава, утешава, ръководи и да ни служи, когато имаме нужда да изявим или защитим своите ценности и дръзки стремежи.
Убедена съм, че ще се изненадате какъв невероятен потенциал е генериран в нашата човешка природа.
* * *
Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор
Моника Георгиева написа:
Преди около 10 години
Ocharovana sam ot stila ti, mamo! Mnogo e bogat i zavladiavasht. Po-koloritna publikacia ne sam sreshtala..Napravo me ostavi zamislena... :)
Станимир Георгиев написа:
Преди около 10 години
Страхотно е :)
Ели Суванджиева написа:
Преди около 10 години
Много хубаво написано,много вярно,каращо те да се замислиш.С една дума страхотно.
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви от сърце на всички,които споделихте вашето мнение !
написа:
Преди около 10 години
Четиво,което грабва и завладява ! Благодаря !
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви! Уважение и поклон пред читателите!
angelina bastunova написа:
Преди около 10 години
ot kade tazi misal -pozdravlenia.... neveroiatno. kratko to4no i iasno..... no trudno -da viarvah v sebe si .. 6te viarvam!!!!!!!!!!!!!
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 10 години
Благодаря Ви!
Голяма благодат е да споделиш мислите си и да виждаш как покълват в нечие съзнание, как вълнуват и те карат да спреш за малко и да се замислиш !!!
Уважение и поклон пред Вас,читатели,пред вашето великодушие и откровеност !